ВИЦОВЕ: Черничко, но не чак дотам

Детенце се хвали:
– Пък моят дядо си е знаел съвсем сигурно в кой ден ще умре!
– Не може да бъде! Да не е бил екстрасенс?
– Глупости! Съдията му бил казал.

Черна гатанка:
– Какво е това, черното, което виси на крадеца и много му отива?
Черен отговор:
– Доберман…

Събужда се на сутринта някакъв наркоман, отива да си измие очите и вижда в огледалото вместо своята физиономия – триглав змей.
– Брей – казал си наркоманът, – май ще трябва наистина да опитам да зарежа тоя боклук…
– Брей – казал си триглавият змей, докато се отдалечавал от прозореца, – май ще трябва да откажа за известно време наркоманите…

Срещат се двама.
– Как е жена ти? – пита първият.
– На небето – отвръща тъжно другият.
– Съжалявам… – казва приятелят му, след което загрява, че не е казал точно каквото трябва. Все пак, жената е на небето, а не в ада!
– Исках да кажа… Радвам се…
И за да бъде бъркотията пълна, решава да замаже и тази грешка:
– Всъщност, изненадан съм!

– Можеш ли да ми обясниш какво е това юбилей?
– Това е, когато ти подаряват много цветя, обаче още си жив.

Един си седи в полутъмния бар и кротко пие биричка. По едно време се навежда към знойната блондинка от съседната маса и пита:
– Искате ли да ви разкажа един виц за блондинки?
Блондинката отговаря:
– Може. Но първо хубавичко трябва да си помислите. Аз съм блондинка, висока метър и осемдесет, тежа деветдесет и два килограма, професионално се занимавам с културизъм. Приятелката ми също е блондинка, сто и деветдесет сантиметра, професионална боксьорка. А съседката ми е каратистка… Е, още ли искате да ми разказвате вица?
Човекът размисля:
– Не, ако после ще трябва да го обяснявам три пъти, по-добре да не го разправям…

Новини.
– А сега – минути за култура. Вчера беше застрелян директорът на филхармонията…

Вървят двама по улицата. Насреща им – красавица.
– Виж само какви крака – казва възхитено единият.
– Крака като крака. Да ти кажа откровено, не са по мой вкус.
– Братче, ти просто не знаеш как да ги сготвиш!

В съда. Става подсъдимият:
– Господин съдия, моля за друг адвокат. Служебният защитник, който сте ми назначили, изобщо не се интересува от моето дело!
Съдията се обръща към адвоката:
– Вашето мнение, колега?
Адвокатът скача от мястото си.
– Извинете, господин съдия, бихте ли повторили? Нещо се бях разсеял…

На вратата се звъни. Домакинът отваря и вижда огромен барабан с чинели, а зад барабана – някакъв дребен човечец.
– Кого търсите?
Човечецът отвръща:
– Аз съм за погребението…
– Ама докторът каза, че всичко ще ми мине!
Човекът с барабана си тръгва, но след минутка се връща и отново звъни на вратата.
– Сега пък какво?
– Може ли да оставя барабана у вас, за да не го влача и другата седмица?