ВИЦОВЕ: Черничко, но не чак дотам

В болничната стая влиза човек с бяла престилка и пита болния:
– Колко сте висок?
– Метър и седемдесет, докторе. А защо?
– Аз не съм лекар. Дърводелец съм.

На релсите лежи отрязана от влака лява човешка ръка.
Стрелочникът минава, поглежда счупения от удара часовник на нея и клати глава:
– Пет и половина… Пловдивският пак е закъснял…

В болницата. Репортерка досажда на пациент:
– Какво е мнението ви за нашето здравеопазване?
– Тежко в лечението – леко в рая!

Един набил тъща си. Осъдили го на глоба – 1020 долара.
– Каква е тази странна сума?
– Хиляда долара е глобата. А двайсетте долара са данък развлечения – все едно, че сте били на кино…

Малкият Джими за първи път отива на гробище. Той с интерес чете надписите на надгробните паметници и накрая с удивление пита:
– Татко, а къде са погребани лошите хора?

– Какво работиш?
– Шия парашути.
– О, това е отговорна работа!
– Не мисля. Досега никой не се е оплаквал.

Свиждане в затвора. Жената оглежда критично съпруга си.
– Какво има? Защо ме гледаш така?
– Трябва да почернееш малко.
– Защо?
– Казах на съседите, че си на работа в Африка.

Алпинист се откъсва от скалата и полита в пропастта. Колегата му вика след него:
– Ей, жив ли си?
– Жив съм.
– Главата удари ли?
– Не!
– Ръцете здрави ли са?
– Да!
– Краката?
– Здрави са!
– Ами, качвай се обратно тогава!
– Не мога! Още не съм паднал!

– Къде прекара отпуската?
– Първата половина в планината…
– А втората?
– В гипс.

Детенце се хвали:
– Пък моят дядо си е знаел съвсем сигурно в кой ден ще умре!
– Не може да бъде! Да не е бил екстрасенс?
– Глупости! Съдията му бил казал.