Дългогодишната ми приятелка ме остави заради, както се изрази, слабоумието ми, защото три години не съм можел да съчиня едно просто изречение като например „хайде да се оженим”. Опитах всичко, за да се сдобрим, и дори є пратих есемес, че съм наел за лятото бунгало на плажа за цяла седмица, но изобщо не ми отговори. Затова потърсих в интернет някоя желаеща да плажува безплатно с мен, защото не ми се ходеше сам. Напливът от състрадателни и услужливи жени беше толкова голям, че се наложи да направя кастинг. Улучих отзивчиво момиче, прекрасно време и тихо море. Само на съседи не случихме, защото в близкото бунгало бяха отседнали двама млади унгарци, които по цяла нощ се наливаха с бира и пееха гръмогласно,

Никога не съм била добра по математика. Нито пък приятелите ми. Още помня как във втори клас госпожа Чечева се опитваше да ни обясни таблицата за умножение. Госпожата беше с черна коса и тъмно кафяви очи. Също така имаше и голям, дълъг нос. Ама наистина дълъг, като този на Пинокио. Затова и не є вярвахме много- много: – Вижте, деца, когато Виктория… – Ама, госпожо, госпожо, коя Виктория – обаждахме се ние – Христова или Дамянова? – Когато Виктория Христова има два шоколада и си купи още два, ще стане 2+2, нали… – Ама, госпожо, госпожо, Вики Христова има алергия и ако яде шоколад, ще се подуе като отровен варан, преял с пчели – смеехме се ние. – Добре –

Гуидобалдо и Гилермо Скакабароци, италиански кинодейци, пристигнаха у нас в един дъждовен вторник през май, в началото на осемдесетте, по покана на Държавната киностудия. По това време тук започваше най-епичният проект в историята на местното кино, зрелищен филм за турски зверства, случили се преди векове. Според сценария в действието изобилстваха набивания на кол и отсичания на невинни глави. Тогава още киното ни не беше овладяло специалните ефекти, заради това беше установен контакт с фирмата на братята Скакабароци от Лугано, препоръчани като майстори в занаята. За епизодите с набивания на кол Скакабароци предоставиха необходимата кукла, която поразително приличаше на човек. Реквизиторите събуха потурите на куклата, сложиха я да легне по гръб и – светлина – камера – екшън, снимките започнаха. Зад

Лондон, стрехата на спирката на автобус 8 пред гара Ливърпул Стрийт, 15:47 часа. Дъждът се сипеше в бръснещи откоси, изчислени да съвпаднат с хипотенузата на острия ъгъл, образуван от бавно наводняващият се тротоар и крепящата се на вятъра ми особа. С две думи, наваляваше ме под брадичката. С едната ръка се опитвах да удържа чадъра си да не литне в орбита, а с другата притисках полумъртвия си телефон към посинялото си ухо. Власинките в ушния ми канал постепенно вехнеха под напора на протяжен сигнал свободно. Maйка ми имаше рожден ден след броени часове и след героична борба с няколко многообещаващи, но непреодолими сайтове за поръчка на цветя в България вече бях толкова отчаяна, че бях решена на крайни действия –

Мъжът предпазливо се приближи до масата на младата госпожица. – Извинявайте – приведе се към нея той, – дали ще мога да поседна за секунда при вас? – Разбира се – вдигна рамене тя, – стига да имате някаква основателна причина за това. Мъжът загадъчно се усмихна. – Мисля, че съм влюбен във вас, това достатъчно основателна причина ли е? Момичето се засмя: – Какво говорите? Как така сте влюбен в мен? – Ами така. Стоях на отсрещната маса, обядвах си, изведнъж ви видях и хоп, влюбих се! – В мен? – Във вас! – потвърди мъжът, като леко оцъкли поглед. – И то моментално! Ей така – БАМ! – и показа как, плясвайки се по челото. Плясъкът отекна в

Нека отсега да кажа, че нямам претенции за някакъв изключителен принос в педагогическата наука. Колкото до възпитанието на Косю, аз си водя нарочни записки, съобразени с времето и живота, който живеем. Ясно е, че щом в семейството има момче, естествено е възпитанието да бъде поверено изцяло на бащата. Какво ще го научи майката? Да подрежда чиниите в шкафа, да поздравява насила възрастните и да одумва комшийките в махалата. Майката ли обучи агент 007, стожер на световния мир, да просне за три секунди петима врагове и как да вкара в леглото руска шпионка? Не! Тъкмо бащиният инстинкт е този, който ме учи как да изградя от Косю един полезен и просветен член на обществото. Да съградя от него един воин… един

Наскоро прочетох, че гросмайстор Иван Радулов е навършил 80 години. Да бъде жив и здрав българският шахматист, оставил ярка следа в този спорт! Дори и аз съм играл с него! В един слънчев ден, през далечната 1973 година, на спортен празник в института ни (по строителство и архитектура) гостува гросмайстор Радулов, за да даде сеанс на 50 шахматни дъски – блицтурнир. Знаехме всички, че е гросмайстор и го гледахме със страхопочитание. По това време е бил на 34 години. Ясно си спомням всеки детайл от тази съдбоносна за мен среща… Спретнат и елегантен, вглъбен и отдаден в играта, Радулов започна да мести фигурите – дъска след дъска. Не се застояваше повече от 5-6 секунди пред всеки от нас, противниците. Само

Паеля срещу Копчев: 1:0 Никога не съм харесвал паеля и сега, след няколко дни, прекарани в слънчева Валенсия, с гордост мога да заявя, че я харесвам още по-малко. Има доста разнообразни легенди за това как точно се е появило традиционното валенсианско ястие, но историята, която лично на мен най ми допадна, беше за младата съпруга, която все не успявала да угоди на свекърва си с готвенето, затова един ден събрала всички остатъци от храна в къщата и ги омешала в тава с ориз, докато си мърморела „para ella, para ella” („за нея, за нея”), та оттам – paella. Но все пак да отидеш до Валенсия и да не ядеш паеля горе-долу си е равнозначно на престъпление, затова с приятелката ми

Издателството, миналата петъчна сутрин. Някакъв неуточнен миг на вселенска сивота, между първото и второто кафе. Получавам СМС от колегата ми Мат: „Баща ми смята, че ми оказваш лошо влияние. Започвам да разбирам какво има предвид.“ …Значи, тая триждипроклета английска иносказателност и в идеални обстоятелства ми влиза като клечка под нокътя. А при субоптимални нива на кофеин в кръвта от раз ме вдига във въздуха като F-16 над балканска държава. Набирам Мат и без здравей-здрасти около минута издавам звуци на ниско прелитащ изтребител. Колегите ми се снишават по столовете. В паузата, която ми беше нужна за кислород, Мат продумва строго: – Шегувах се, Мария. – Тия шеги що не си ги завреш в… сака за голф. – почвам сприхаво и завършвам

В агенцията служителят ги посрещна широко усмихнат и много любезен, а когато разбра, че имат сребърна сватба, едва не се разтопи като сладолед в краката им. – Поздравления! – ревна възторжено той. – Честно ви казвам, попаднали сте тъкмо където трябва. Празникът ви ще остане незабравим. С цената ли да започна или с менюто? – Е, цената не е без значение… – измънка мъжът. – С менюто – каза твърдо жената. – Разбрах – отрапортува агентът, – започваме с програмата. Пълният комплект включва илюминации, концерт и романтична вечеря, но по желание на клиента можем да прибавим някои екстри. Специално за вас – ромският бигбенд „Виртуози ди Факултето“, който на ухо ще ви свири Моцарт! Всичките му опери с оригинален текст