МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса – бях там случайно – влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители – всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше като на длан. От колата слезе мъж на около четирийсет, висок, рус, много изискан и леко прегърбен, който угрижено се озърна. Двигателят не беше изгасен, работеше на най-ниски обороти. Въпреки това от него се носеше странен, необичаен шум, сухо скриптене, сякаш цилиндрите стриват чакъл. Веднага видях как Челада пребледнява. – Боже мили – промълви. – Чумата! Като в Мексико.

Из „МОСКВА – ПЕТУШКИ“ Да. Повече пийте, по-малко замезвайте. Това е най-добрият цяр срещу самомнението и повърхностния атеизъм. Погледнете хълцащия безбожник: той е разсредоточен и тъмнолик, той се измъчва и е безобразен. Обърнете му гръб, плюйте и погледнете мен, когато започна да хълцам: вярващ в предопределението и изобщо непомислящ за каквото и да било противоборство, аз вярвам в това, че Той е всеблаг, затова и аз самият съм благ и грейнал. Той е всеблаг. Той ме води от страданията – към светлината. От Москва – към Петушки. През мъките на Курската гара, през пречистването в Кучино, през бляновете в Купавна – към светлината и Петушки. Дурх лайден – лихт! Закрачих по площадката, обзет от още по-страшно вълнение. И пушех ли,

ХИЛЯДА ДОЛАРА – Хиляда долара – повтори тържествено и строго адвокатът Толмън. – Ето, вземете ги. Младият Джилиън се разсмя весело, опипвайки тънкия плик с нови, петдесетдоларови банкноти. – Това е такава глупава сума – обясни той чистосърдечно на адвоката. – Да бяха десет хиляди долара, човек би могъл да отпразнува случая с фойерверки в своя чест. Петдесет долара да бяха, пак щеше да е по-добре. – Вие чухте завещанието на чичо си – продължи адвокатът Толмън с професионално сух тон. – Не зная дали сте обърнали внимание на подробностите. Но искам да ви припомня една от тях. От вас се иска, след като похарчите тези хиляда долара, да ни представите отчет, от който да е видно по какъв начин

ПОГЛЕД КЪМ ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ Не е тайна, че организираната престъпност в Америка гуши всяка година над четирийсет милиарда долара. Това е солидна сума, особено като се има предвид, че мафията почти не харчи за канцеларски материали. Според достоверни източници миналата година Коза ностра е отделила не повече от шест хилядарки за бланки и пликове и още по-малко за кламери. На всичко отгоре е плащала на една-единствена секретарка, която тракала цялата кореспонденция на машина, а офисът є бил тикнат в три стаички, ползвани на орташки начала заедно с школата по танци „Фред Перски“. През миналата година с прякото участие на организираната престъпност са били извършени повече от сто убийства, а в още няколкостотин други мафиозите са били замесени косвено, като са

БАЛТОНЪТ НА ДЕПУТАТА ОТ СКУПЩИНАТА На Никулден стана нещо, което може да се случи само на мен. През този ден аз ходех от къща на къща и поздравявах всички по случай празника, като се придържах стриктно към списъка, който състави жена ми, слагайки го в дес­ния джоб на балтона си. И ето, на излизане от една къща бръкнах в джоба, за да погледна още веднъж слисъка, но вместо него напипах там цял куп книжа и хартийки. Разглеждайки учудено тези хартийки, за мое пълно изумление осъзнах, че на раменете ми е балтонът на депутата от скупщината. Веднага изтичах обратно да го намеря, но той облякъл моя балтон и тръгнал да честити на други свои познати. Можете да си представите как изглеждахме

ХРАБРИЯТ КАПИТАН   ПЪРВИ ДЕН — Неприятелят иде! — съобщи младият барабанчик на храбрия капитан. — Сега, след като изпълних дълга си, мога ли да падна изтощен на земята? Храбрият капитан се замисли за миг и каза сухо: — Не! Кога да паднеш изтощен на земята, ще кажа аз! — След това се обърна към своите храбри войници — Неприятелят! — извика той, като намигна с хитрото си око. — Сигурно ли е? — запита един стар гренадир. — Вие не правите добре, като се доверявате толкова на това момче — то е развейпрах и пей дава да сплашва хората. — Внимание! — извика храбрият капитан. — Пригответе артилерията! — Не ще да може! — каза един стар артилерист злорадо.

АРИСТОКРАТКА Григорий Иванович шумно въздъхна, изтри брадичка с ръкав и започна своя разказ: – Знаете, братлета, хич не ги обичам женските с капели. Носи ли една жена капела, носи ли копринени чорапи, държи ли освен туй кученце в ръце, има ли и златен зъб – такава за мене е само аристократка и нищо друго и не я смятам за жена, ами за една кръгла нула. Е, вярно, на времето си и аз бях се увлякъл по една аристократка. Разхождах се с нея, на театър я водех. Та в театъра точно се случи тая история. В театъра си разкри тя своята идеология до дъно. Срещнах я, значи, в двора на кооперацията. На събрание. Гледам аз една такава кокона. С фини чорапи,

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО МИ С БАРАКУДА Преди няколко години, когато френският институт в Хаити ме покани да изнеса литературна беседа на тема по мой избор, не се поколебах нито за миг: избрах героизма. Това е тема, която ми е близка. Прекарах часове в библиотеката си, за да проуча въпроса. Опасността, смелостта, саможертвата не криеха, така да се каже, никаква тайна за мен и когато пристигнах в Порт-о-Пренс, бях напълно готов за блестяща проява. Публиката в Порт-о-Пренс е една от най-културните и изисканите в света и когато, облечен в тъмен костюм и с лентичката на академичния орден на ревера, се качих на трибуната, постарах се да се представя колкото може по-добре. В залата имаше много хубави жени и аз бях доволен, че неотдавна

РЕКЛАМАТА Телевизионната реклама е правена специално за дебили с ментална недостатъчност. Казвам го, ако ги има и тях тук, да знаят, че това е за тях. Другите можете да си ходите, няма да става нищо интересно… Е, ама много останаха! Приятно е, знаете, човек се чувства по-малко самотен… Значи, телевизионната реклама днес е изключително за перилни препарати. Отиваме в супера и казваме: – Госпожо, видяхме, че купувате новия „Ариел“. Какво ще кажете за нашето предложение да вземем тази кутия „Ариел“ и да ви я сменим с две кутии друг прах? – Ау, не! – казва госпожата. А представяте ли си да рече: „Да, благодаря!“ Какви крясъци ще се разнесат: „Стоп камера! Ще правим нов дубъл!“ Или пък новото „Омо“… Ах,

СЛУЧАЯТ  С ДОКТОР МЕЙЗЛИК – Чуйте, пане Дастих – загрижено каза полицейският чиновник доктор Мейзлик на стария маг и вълшебник, – всъщност аз идвам при Вас за съвет. Блъскам си главата с един случай. – Е – каза Дастих, – с кого и какво е станало? – С мен – въздъхна доктор Мейзлик. – И колкото повече си мисля за този случай, толкова по-малко разбирам как е станал. Просто човек да се побърка! – И така, кой какво ви е сторил? –  запита Дастих успокояващо. – Никой – извика Мейзлик. – И това е най-лошото. Аз самият извърших нещо такова, което не мога да разбера. – Надявам се, че всичко това не е толкова страшно, – успокоително каза старият Дастих