
ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)
МОТОРНАТА ЧУМА Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса – бях там случайно – влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители – всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше като на длан. От колата слезе мъж на около четирийсет, висок, рус, много изискан и леко прегърбен, който угрижено се озърна. Двигателят не беше изгасен, работеше на най-ниски обороти. Въпреки това от него се носеше странен, необичаен шум, сухо скриптене, сякаш цилиндрите стриват чакъл. Веднага видях как Челада пребледнява. – Боже мили – промълви. – Чумата! Като в Мексико.