Добрата новина е, че управляващите се поразмърдаха и започнаха да поглеждат по-критично към петролния властелин „Лукойл”. Малко срамежливо, но все пак е дългоочаквано начало. Като основните маркери са прекратяване на концесията му на нефтопристанището и на дерогацията (частичната отмяна на забраната) за внос на руски нефт. Странно е обаче как почти четвърт век беше оставена руската фирма да си прави каквото иска, да манипулира пазара на горива, да не плаща данъци и да не се съобразява с нормалната фирмена практика. Странно е как не се намериха български политици, журналисти или икономисти да предложат път за излизане от тази не само икономическа  зависимост. Странно е как никой от сменящите се представители на държавата в управлението на рафинерията не се изказа поне

Не че ме гони носталгията, но едно време си имаше ред! И човек знаеше пред кого да легне и на кого да се помоли, за да се уреди въпросът. Ниска ти е заплатата – събираш стотина души с ниски заплати, лягате на паветата пред Министерския съвет и Бойко вдига заплатите. Високи са ти данъците – събираш стотина данъкоплатци, лягате сред  „Дондуков“ и Бойко сваля данъците. Имаше си ред и чинопочитание, а сега – анархия! Слава Богу, яви се новата твърда ръка – и нещата започнаха да се връщат отново на местата си. Имате проблеми с украинския внос? Нямате проблем! „Пеевски размаха пръст на правителството на Денков: Ако не се справи със земеделците, ще се намесим ние“ – радостно отразява височайшето

Като истински политически факир, Бойко Борисов бръкна в цилиндъра си и извади бяло зайче – своя кандидат за кмет на София. Зайчето Хекимян, иначе журналист от бТВ, мръдна послушно с ушенца и – по заповед на фокусника, се включи в кметската надпревара. Този Послушко-Дългоушко отдавна е известен на публиката – още като водещ задаваше такива въпроси, каквито му диктуваха в слушалката. После като началник той диктуваше, но пак си беше със слушалка в ушите – да не пропусне нареждане на началството. Не журналист, а Послушко – лице на професията. Лице и на телевизията си. Стане ли кмет, предано ще участва във фокусите на своя факир. Ще му е задължен, че  го измъкна от цилиндъра си и го сложи под светлината

Фейлетонисти от „Стършел” ще блокират фоайето на Столичната библиотека в знак на протест срещу евтиния внос на фейлетони от Украйна. След руското нападение срещу страната украинските сатирици са удвоили производството на текстове срещу Кремъл и Путин. Част от тях се внасят в нашите медии и в социалните мрежи, без да се начисляват хонорари. „Това подбива родното производство – заявяват стършелите. – Така продукцията ни се оскъпява. Складовете ни са пълни. Без грижите на държавата ние сме на път да фалираме. А нашето производство е по-екологично, съобразено е с изискванията на ЕС и с особеностите на националния характер!” Очаква се към протеста на фейлетонистите да се присъединят и карикатуристите, както и автори на афоризми и епиграми. Сатириците са готови да окупират

Пътищата са транспортните артерии, които ни правят живи (освен в обратни случаи, когато законът мъмри нарушителите и те обещават да се поправят). Ако около Царевец е имало добри пътища, латинецът Балдуин е можел да избяга, а не да го хвърлят от едноименната кула, реставрирана така майсторски, че чуждестранните туристи гордо отнасят снимкови доказателства за автентичната българска история. И днес пътищата на Велико Търново са Ахилесова пета в градоустройството и тест за нервни системи. Кметовете са системно уравновесени: три години събират сили и седмици преди местните избори пускат булдозерите и лопатите. Край Янтра кипи трудов ентусиазъм: разкопават се асфалти, базалти, хилави тревни площи. Изграждат се „кръгови” с обратни виражи, с тесни платна, в които градски автобуси и сметосъбиращи камиони се чудят

Президентът Румен Радев пръв се курдиса за снимка с Нургюл Салимова, след като младата ни шахматистка стана втора на турнира за световната купа в Баку. И я награди с поздравителен плакет (няколко формални изречения в рамка), който не може да є послужи за нищо. Така продължи традицията българската държава да се държи като мащеха към двайсетгодишното момиче от търговищкото село Крепча, което отиде да се състезава в Азербайджан на собствени разноски, защото не получи дори един лев институционална подкрепа. Вместо ненужен плакет, Радев можеше да є дари поне част от своята президентска заплата: 12 762 лева на месец, която при неговите 36 години трудов стаж достига 20 000, а годишно прави 240 000 лева – 8 пъти по-висока от средната

Хубав ден е днес – децата тръгват на училище, надяваме се  да не завали. Още един чудесен ден да помразим някого. Не много, разбира се – ние сме цивилизована страна! Мразенето по нашенско се превърна в призвание, в приятна във всяко едно отношение професия – престижна, гарантираща полазване по етажите на властта, рубрика със снимчица във вестниците, покани в телевизиите… Затова, когато някой спомене понятието „реч на омразата“, политици, журналисти и всякакви други общественополезни личности се хващат за кобура и започват да ломотят за свободата на словото. Разбира се, най-разработеният и удобен терен за мразене е недалечното минало – хващаш кандидат-кмет и му редиш право в очите: „Родината била защитавала фамилията му… Безсрамник! Защитавали са статута на България като съветска

ИнтриГАНЮВЦИ и ИнтриГАНКИ   Днес внукът на Бай Ганю се вихри из политиката като истински ИнтриГаню. Навремето дядо му харесваше думата „фатален” – все едно „ф-ф-аща” някого за гушата”. Сега внукът ИнтриГаню се е „ф-фанал” за “ф-фаталната” дума „сглобка”. Дразни го тази дума, боде го, бърка му в здравето. Как така я направиха тая „сглобка”, без да го поканят и той да участва, да й бъде ментор или поне посредник? Че нали само той може да казва накъде да гледа „сглобката” – към коя посока на света, как и на кого да се помага, как и кого да се подкрепя! Само той, ИнтриГаню, знае къде са червените линии, само той ще ги определя и ще ги чертае! Понеже „сглобката” се

Доскоро сред децата и младежите бе популярно да събират печати от 100-те национални обекта – родни исторически и природни забележителности. Семейства и организирани групи ученици ходеха край Мадарския конник, по стените на Царевец или в Рилския манастир и на тръгване подпечатваха книжките си – събралите 100 печата получаваха златна значка за отличници, опознали родината. Днес тази родолюбива инициатива остава в историята, популярност набира друга – за посещение на 100-те национални атентата на прехода. Идеята за обиколка из подземния свят хрумва на двама предприемчиви младежи, които регистрират фирма „Вечно живи легенди” ООД. Маршрутите започват от околностите на Ловеч, където любопитните туристи могат да научат как бе застрелян борецът Стефан Мирославов-Крушата. Това убийство може да се брои като първо за гангстерските войни