fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ЧЕРНА ДУПКА

– Обичам изкуството! – каза прокурорът Кадънков и зобна от купичката с ядки. – Но реалистичното изкуство. Да сме наясно какво е искал да каже художникът!

С него сме съседи  във вилната зона и понякога, при разменено домакинство, сядаме на чашка и приказка. Днес той имаше повод да ме покани у тях и да извади бутилка  „Джони” от прокурорските си запаси. Поводът: нова придобивка в интериора –  дърворезба от светло дърво бе украсила тавана на хола му. Изработи я един затворник, учител по професия, излежаващ присъда за катастрофа. Отнякъде Кадънков бе надушил таланта му на резбар, бе го извадил иззад решетките за една седмица и го бе  въдворил на вилата си. За този срок резбарят-любител  извая дървено слънце, което сега грееше от тавана в хола –  лъчите му напомняха на северномакедонското знаме. Грееше  и пълното лице на домакина срещу мен. Излъчваше доволство  от успешно проведената резбарска операция и желание  да говори за възвишени неща. Наместил  закръгленото си тяло във фотьойла, той охотно излагаше естетическите си възгледи:

– На младини бях командирован в Москва при съветските колеги за обмяна на опит. Тогава посетих Третяковската галерия. Голяма работа! Братушките имат един  Шишкин –  голям художник! Неговата картина „Три мечета” най-много ми хареса! Мечетата му са като живи, сякаш не са рисувани на платно, ами ей сега да тръгнем из гората, ще ги срещнем …

– На картината има и майка-мечка… – отбелязах с лека ирония. – Само мечката да не срещнем!

Той не улови иронията, а направи скок от Шишкин към Пикасо:

– Аз Пикасото не го харесвам. Чудя се как още дават луди пари за такива цапаници! Оня ден казаха по телевизията, че на някакъв търг продали негова картина за сто милиона и повече! Дадоха и картината, тя една крива, една недонаправена, направо грозна! Ти такова нещо ще си закачиш ли в хола?

– Ако имам сто милиона, що не…

Кадънков, прокурорът съсед, в момента изкуствовед, махна с ръка, наля ми от уискито и продължи изкуствоведския разговор:

– Да видиш хората за какви глупости си дават парите…Бяхме преди няколко години с жената в Берлин, гостувахме на най-добрата й приятелка, женена за германец. Живеят в западната част на града, дето си е капиталистическа, в един баровски квартал. Холът им – нареден, скъпа мебел, накачили картини по стените. Все модерни, никоя не ми хвана окото.

Но да видиш какво става: през нощта аз, по зова на изпитата бира, се дигам  до тоалетната. Ама нали съм в чужда къща, не намирам веднага ключа за лампата, леко се придвижвам в тъмното и с едната ръка се придържам към стената. Изведнъж кракът ми пропада – там имало стъпало – губя равновесие, залитам и с цяла длан се опирам на една картина. Показалецът ми попада точно в средата на платното и пробива дупка… Ей тоя пръст!

Кадънков ми поднесе показалеца си за оглед – месест като кебапче, с як нокът. Този пръст е неговата рапира – с него посочва нарушителите на закона. В случая обаче само с едно грешно движение прокурорската рапира пробола  картината на стената.

– Да ти кажа, комши, изпотих се…Намерих ключа на лампата, светнах и огледах щетата. Картината – нищо и никаква, метър на метър. Натюрморт, дето се вика. Нарисувана масичка, на масичката няколко круши и телефон. Крушите жълти, телефонът черен – от старите апарати, тия с шайбата… И точно в шайбата, където е нулата – черна дупка… Пръстът ми точно там хлътнал и пробил платното. Брех, майка му стара!

Откачих картината, вкарах я в нашата спалня. Събудих жената: ”Милке, имаме произшествие!” Показах дупката. Милка се притесни: „Какво ще кажем на домакините?” Шепнем и се чудим: да им казваме ли? Може да не забележат…Аз, като човек на закона, знам, че признаването на вина намалява наказанието наполовина. Бях готов да поема вината пред германските домакини. Деянието ми не бе умишлено – повредих картината по непредпазливост. Няма да ме убият, я! Ако много искат, ще им платя щетата! Ега ти картината – и без това нищо не струва! Но жената вика: „В никакъв случай, какво ще си помислят за нас? Приели ни в дома си, а ние им рушим художествената украса!”

И тогава викам: „Ще я закърпя тая дупка! Колко му е!”

Носех в куфара лепенки – от ония лейкопластчета, дето винаги ги взимам в чужбина, защото от обикаляне ми излизат пришки по ходилата. С една такава лепенка подлепих отзад платното. „Дай си, казвам на жената, лака за нокти”. Тя носи един такъв белезникав, слонова кост, той свърши работа – с него замазах дупката – почти не личи.  Окачих картината на мястото й, все едно нищо не е било, и си легнахме.

На сутринта, докато си пием кафето, аз гледам с едно око към картината и окото ми се радва – изпипал съм си работата, никаква дупка не се забелязва.

Домакинята, приятелката на Милка, обаче улови погледа ми и заприказва за картината. Пита харесва ли ми, била от модерен художник…Приближи се до платното и изведнъж вика: ”Ау!”

„Край, забеляза!”, рекох си…

А тя: ”Тук, точно в нулата имаше дупка! Сега я няма? Що за мистерия!” Извика и мъжа си, германеца. Гледа германецът, мърмори нещо на немски,  аз леко се изпотявам, жена ми се върти на стола…

”Тази дупка, обяснява приятелката й, беше акцентът в картината. Така и се казва „Черна дупка”. В нея е цялата философия. Как ли е изчезнала?”

Добре се сетих  да кажа: „Ами това е то, модерното изкуство –  винаги може да те изненада!” Тя го преведе на мъжа си и германецът се съгласи:”Я, я, натюрлих!”

После те тръгнаха на работа и ни оставиха сами –  да излизаме, да разглеждаме града. Обаче първата ми работа  беше да сваля картината и да отлепя лейкопласта. Дупката в нулата на телефонната шайба отново зейна – върна се акцентът в картината, върна се „голямата философия”…

Тук той изобрази кавички с пръсти и продължи:

– Вечерта, щом домакините се прибраха от работа, им я показах: „Вижте, черната дупка се появи!”

Те се облещиха изненадани: „Ама как така?”

„И във вселената черните дупки ту се появяват, ту изчезват” – обясних, а след това обяснение случаят се приключи и премина „към дело”.

Все пак жена ми питала приятелката си колко евро струва тая тъпа картина. Колко мислиш, комши? Колкото е годишната ми заплата на магистрат! Е, какво – аз цяла година разследвам, обвинявам, боря престъпността… Една дупка  да струва колкото магистрат!

„То и магистратът струва колкото дупка!” – помислих си, но  погледах тавана и казах друго:

– Виж, твойто слънце е без дупки! Как грее! Изцяло реалистично, като истинско!

– Без пари ми излезе – доволно отбеляза прокурорът Кадънков. – Даже храната на резбаря, която му се полага по разкладка в затвора, бях уредил да му я носят тук.

Михаил Вешим

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име