fbpx

КРАКАТА НА ЖАБАТА

Ценителите знаят, че на жабата се ядат само бутчетата. За предпочитане – панирани. Сурови или сушени – не стават. Стават само за преджвакване в стария виц.

Два пъти вече ни го пробутват тоя виц за жабетата, два пъти се питаме имаше ли смисъл да ги ручаме тия жаби. Имаше ли смисъл да се отпукват десетки милиони, за да получим почти същия парламент? Нямаше ли как преди два месеца да се направи същото, което ще се прави сега?

Въпрос за шейсет милиона – само че никой няма да ги спечели срещу верния отговор, защото парите вече са похарчени.

Сега предстои по-интересното.

Тоя филм сме го гледали вече много пъти – бившите управляващи от ГЕРБ ще станат яростна опозиция, бившите съмишленици от площадите ще се дъвчат и джвакат едни други, защото единият не е угодил на другия, да не говорим, че не го е поканил да се коалират, бившата БСП-опозиция ще се цупи, че не й се признават заслугите на активен борец срещу герберизма и ще гласува на инат – веднъж тъй, веднъж – наопаки, а ДПС ще кротне на дъното, за да прецака по стария си обичай всичко и всички в момента, в който успее да се спазари с предполагаемите бъдещи управляващи.

И все пак – всички ще гласуват за предлаганото правителство. С надеждата в по-добри времена да го капичнат, за да има ново раздаване, белки им тръгне по-добре картата.

Ще гласуват, защото знаят, а за тези, които не се сещат, все пак ще припомним – жабите имат само по две бутчета.

Двете вече изручахме.

Ако се опитат да ни пробутат липсващото трето, има реална опасност някой да гризне дръвцето.

А може би – не само някой – някои…

Ако не и всички.

Защото вече ни досадиха повече от коронавируса, барабар с мутациите му.

Румен БЕЛЧЕВ

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"