ГЛАВИ КВАДРАТНИ, НЕВЕРОЯТНИ
Докато партиите се готвят за парламентарни избори, за избори се готвят и в БАН. Там наесен щели да попълват щата си от академици и член-кореспонденти. Отсега се появиха списъци с кандидатите за научни титли, сред предложените за академици в областта на изкуството виждаме две имена, които предизвикват въпроси – Боян Ангелов и Иван Гранитски.
Боян Ангелов е председател на Съюза на българските писатели и поет. По-известен с първото, отколкото с второто. Макар да издава стихосбирки „на кило”, това още не го прави поет. Има и трето – той е виден социалист от обкръжението на Нинова, член на ръководството на БСП.
Иван Гранитски – също „интелектуалец” от „Позитано”, човек от листите на Нинова – бил една седмица депутат от БСП в „краткото” 45-о Народно събрание, сега пак кандидат за новия парламент. И още две подробности – от неотдавна е член-кореспондент на БАН, а отдавна е агент на ДС с псевдоним Огнян. Автор на книги с критика и поезия, от които не се помни нито критиката, нито поезията.
С какво тези две персони заслужиха да стават академици, и то – в областта на изкуството?
С таланта си, едва ли – такъв е трудно да се забележи. Но и двамата са забележителни с чувството си за правилно пласиране. Не само около „Позитано”, но и около президента.
Преди десетина години присъствах в БАН на представяне на книга със спомени на проф.Стоян Михайлов, бивш секретар на ЦК на БКП, тогава член-кореспондент на Академията. Залата беше пълна с глави на възраст – побелели, оплешивели. И, както се оказа – напълно квадратни. Това стана ясно не само от представянето на автора Стоян Михайлов, но и от изказванията на присъстващите – те величаеха БКП и Съветския съюз (за тях той още съществува), Георги Димитров и комунизма, заклеймяваха промените в България и влизането в ЕС.
Бях попаднал в комунистически „Джурасик парк” – академичната зала, която би трябвало да е представителна за обществената мисъл, ръкопляскаше като на конгрес на БКП. Гледах портрета на Марин Дринов, основал БАН през 1869-а г., и си мислех:”Бай Марине, ти каква я мислеше, тя каква стана…”
Ако има място в България, което за трийсет години демокрация да не е мръднало с един сантиметър напред, това е БАН. Не толкова в точните науки, а в областта на обществената мисъл. Нивото на мислене там е от времето на „Работническо дело” и „Партиен живот”.
В тоя смисъл и двамата кандидати – и Боян Ангелов, и Иван Гранитски са напълно подходящи за академици – те са на такова ниво.
Писателят Димитър Талев бе казал, че последният комунист в света ще остане в България.
По-точно – в БАН, бих добавил.
Михал Мишковед
П.П. Трябва ли поети, писатели, режисьори и художници да бъдат избирани за академици и член-кореспонденти на БАН? За научните дейци – добре, но защо и хората на изкуството? Чехов, Хемингуей, Йосиф Бродски или Пикасо къде са били академици?
У нас членството на творци в БАН е остатък от социализма. Добре платена хранилка.
