fbpx
От категория: Каква стана тя

Чорапите на Алек

Миграция на юг, освен при прелетните птици, съществува и в българската литература.

Миналата седмица градът под тепетата събра голяма част от българските издателства и автори на ежегодния фестивал „Пловдив чете”. Над седемдесет събития, в това число – книжни премиери, ателиета и срещи с публиката зарадваха четящите хора в града.Една от черешките на фестивалната торта или по-скоро тортата на черешките беше представянето на новия роман „Мисия Туран” от Алек Попов.

Ако някой ви каже, че българският хумор е в упадък и няма почитатели, можете спокойно да му възразите, давайки за пример Алек. Пловдивският клуб „Петното на Роршах” едва побра желаещите да се срещнат с видния ни хуморист. Още в началото Алек заяви, че искал да издаде романа си на спокойствие след изборите, а не между два вота. Но така е в България – писателите предполагат, политиците разполагат. Преди да прочете пасаж от книгата, Алек уточни, че Туран е измислена от него държава, чийто народ българските политици и лъжепатриоти се опитват да превърнат в машина за избори, като им уредят БГ паспорти.

„Местните хора – туранците, както и българите, избират да гласуват с краката си. В крайна сметка това обърква плановете на големите играчи. Мисля, че винаги е било така. В народа винаги тлее една подмолна съпротива, една подривност чисто анархистична, нихилистична. Нека си спомним Андрешко. Някакъв такъв герой дреме и в туранците. Това по някакъв начин ги сродява с нашия народ, не толкова черепните пропорции или митовете, колкото тази подмолна съпротива срещу един сатрапски режим, характерен за постсъветските пространства”, разясни хумористът. Двайсет години след станалия съвременна класика „Мисия Лондон” Алек ни повежда към азиатските степи с „Мисия Туран”. Някои писатели за това време биха издали двайсет романа, но при качествения хумор нещата не стоят така. За да направи по-пълнокръвен своя главен герой – проф. Несторов, Алек е посетил международна конференция на антрополози в република Тува. Така де, и хуморът има нужда от автентичност, ако искаме читателите да ни вярват.

Седнал съм точно срещу Алек на премиерата и съм потънал в сладкодумните му турански истории, когато погледът ми се спира върху неговите чорапи. Черни чорапи на многоцветни люти чушки! Веднага в съзнанието ми изплуват лютите чушки на Радой. Хайде сега кажете, че в българския хумор няма приемственост!

Влади Христов

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име