fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ГОРЕ НА ЧЕРЕШАТА

В двора на селската си къща, досущ на главната улица, бай Данчо имаше три плодовити череши. Като узрееха хрущялките, се разполагаше зад масичка пред портата и под избелелия плажен чадър с помощта на скърцащото пружинено кантар­че отмерваше от стоката на някои от пасажерите от автомобилния трафик, забелязали отдалече сергията с написаната на картон цена „3 лева“. Кво му плащаш…

По икиндия незнайно откъде възникна някакъв безличен очилатко и след като опипа червенушките и хапна една – две, поръча две кила. Придърпа торбичката и вместо да си плати, заразпитва самодейния продавач. Тротоарно право, лиценз, сертификат, касов апарат, данък, касов бон… Бай Данчо нямаше нищо от това, но онзи излезе човек – каза, че като за първо нарушение няма да го санкционира, предупреди го това да не се повтаря и си замина по живо, по здраво с торбичката…

Очевидно частният случай на бай Данчо бе послужил за глобален черешов извод. Някой трябваше да въведе ред в хаоса! Към едно министерство създадоха Изпълнителна агенция „Черешова администрация“. Тя назначи апарат, усвои офиси и автомобили,  адаптира европейските черешови нормативи и стандарти, формира контролно звено от инспектори, внесе в парламента съответните поправки в Закона за черешата и създаде сайт.

Сезонът на черешите беше отлетял, но работата по тях продължаваше – зер череши се раждат всяка година. Както си му е редът, под шапката на Изпълнителна агенцията „Черешова администрация“ бе създадено Държавно предприятие „Горе на черешата“. Горе назначиха апарат, усвоиха офиси и автомобили, разработиха правилници, създадоха сайт и комисия от експерти и свършиха две най-важни неща – спечелиха европейски проект за развитие на черешопроизводството (осигуриха му и държавно съфинансиране) и организираха конкурс за обществена черешова поръчка – все пак някой трябваше и да върши нещо с черешите…

Обществената поръчка бе спечелена от фирма „Черешката на тортата“ – регистрирана предишната седмица, с 200 лева капитал и двама служители. Тя имаше впечатляващи обосновки и обосновани връзки, офис в областния град и пое ангажимента да реши черешовия проблем в национален мащаб. Фирмата укрепна кадрово и автомобилно, защото изтегли някакъв преференциален, но необезпечен кредит, усвои полагащата є се европейска субсидия. Сключени бяха купчина договори (придружени от съответните писмени и вербални комисиони) – със собственици на черешови масиви,  закупчици, борси и пазари, търговци, транспортни фирми…

Отново дойде сезонът на черешата. Бай Данчо не си и помисляше да нарушава законите, затова подпита наборите как да си похарчи хрущялките. Казаха му кого да търси, какъв му е редът и какъв договор да подпише. Бай Данчо хвана единствения автобус за областния град, попита за адреса на „Черешката на тортата“ и пътьом забеляза, че първите череши вече вървяха по 20 лева килото на близкия пазар. Шокиран от това число, самотният овощар дори предвкусваше колко изгодно би си продал стоката, дремейки в приемната, докато му свърши срещата на черешовия бос.

Очилаткото, който вече не беше така безличен, се надигна от коженото кресло и го посрещна като стар приятел. Покани го да седне и побутна под носа му кристална фруктиера, разбира се, пълна с чудесни череши. Двамата си спомниха за онази отдавнашна случка под плажния чадър в селото. Бай Данчо простовато попита по колко лева килото ще му изкупят хрущялките. Онзи подаде закопчаните с телбод хартии. Сред бюрократичните словесни кълчища само едно нещо имаше значение и за двамата – „2 лева“.

Черешопроизводителят намекна за разликата от 10 пъти между двете цени. Не знаеше, че с това ще хвърли боса в неговата стихия. Той разпалено му заобяснява за ценностите и за законите, за правилниците и за стандартите, за пазарните механизми и за дължината на веригата, за отговорността на инстанциите и за качеството на продукцията, за правото на търговеца сам да си определя цената. Бай Данчо зобаше от черешките и дискретно пускаше костилките в пепелника, докато монологът свърши. Върна неподписан кухия договор и си тръгна…

В селото повече никой не продаваше череши пред портата. На сергиите на площадчето в центъра, в местния маркет – колкото искаш по 20 лева килото. Който желае, можеше да подкрепи българското. Въпреки че злите езици говореха, че за да не фалира, „Черешката на тортата“ си купувала по-евтини череши директно от една съседна държава.

И бай Данчо не изкарваше масичката и чадъра пред портата. И все пак реализираше продукцията – на половин цена – 10 лева. Кво му плащаш… И той доволен, и купувачите доволни. Имаше си постоянни клиенти, приятели, приятели на приятелите. Само дето трябваше да влизат по-внимателно в дворчето. А пък за рекламата отговаряше внучката. Беше заснела дядо си как се качва на черешата, как си прави обеци от череши и как ги лапа с шепи. Разбира се, клипът във Фейсбук бе озвучен от припева на онази адекватна на ситуацията песен на Руслан Мъйнов „Горе на черешата“…

Валентин ДИМИТРОВ

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

Абонамент`2023

Остават броени дни до края на абонаментната кампания - имате възможност да направите абонамент за "Стършел" във всички пощенски станции, в редакцията на вестника или онлайн само до 15 декември! Всички подробности можете да намерите на https://www.starshel.bg/abonament/  Не чакайте последния момент, за да не изпуснете влака!

Продължете

Орден с име на салам

З-з-знак ни дадоха от президенството – наградиха с най-високия орден „Стара планина” не кого да е, а мултака Николай Вълканов, дясна ръка на баш-мултака Илия Павлов, застрелян от неизвестен извършител. И от най-високото място в държавата ни казаха в прав текст: ДС пак е тук и пак ви управлява! Ето какво пише в Уикипедия за  групировката Мултигруп:  „През 90-те години на...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име