Лекарите наричат високото кръвно налягане „тихия убиец“. Но в случая, за който ще ви разкажем, то може да бъде наречено „тихия спасител“.
Сръбският бандит Жарко Момчилович е член на Земунския клан – най-мощната престъпна организация в западната ни съседка, която се занимава с проституция, нелегален хазарт, трафик на дрога и оръжие, убийства, грабежи, отвличания, рекет. Жарко се прочу у нас още през 2007-а година, когато със съпругата му Мария Рогошич и още двама сърби бяха простреляни в столичния квартал „Белите брези”. Тогава той бе арестуван и обвинен за незаконно оръжие и притежание на наркотици, както и в преминаване на границата ни с фалшив македонски паспорт с името Момировски. А през 2008-а бе осъден и екстрадиран в Сърбия, със забрана да влиза вече в България. Въпреки забраната обаче той тайно идва у нас с жена си и необезпокояван започва да развива престъпна дейност под носа на МВР. Организира канал за хероин, който прекарва с камиони от Турция, складира го в София и от тук го разпределя за Сърбия, Европа и САЩ. И понеже МВР и ДАНС спят дълбок сън, от САЩ командироват тайни агенти от американската служба за борба с наркотрафика ДЕА. За няколко месеца те разкриват канала за дрога към Америка и посочват шестчленната банда, която го обслужва – трима сърби и трима българи, на нашите спецчасти. През февруари тази година Жарко Момчилович и аверите му са арестувани, заедно с една пратка от 20 килограма хероин на стойност 250 000 евро. От САЩ искат той да бъде екстрадиран, защото в Ню Йорк срещу него е заведено дело за трафик на хероин. От Сърбия също настояват за екстрадация, за да го съдят. Жарко обаче настоява за друго. След два месеца престой в килията на 2 април той е доведен в Софийския градски съд. И иска да бъде освободен – под домашен арест, за да се лекува. От високо кръвно налягане.
Но нашата Темида е твърде състрадателна!
Съдия Анелия Щерева дори не повиква лекар, който поне да премери кръвното на наркотрафиканта в нейно присъствие. Направо го пуска на свобода да се лекува „под домашен арест”. След като отлично знае, че той е влязъл нелегално в България. И нелегално живее в София. Затова се случва логичното – след като излиза от съда, Жарко Момчилович изчезва. Напълно безследно. Защото съдия Щерева го е пуснала дори без да му сложи електронна гривна за проследяване, каквато е практиката в такива случаи.
На 19 април от САЩ пристигат и документите за екстрадиция, но няма кого да екстрадираме. Вече втори месец Жарко Момчилович липсва. Той е обявен от нашите власти за издирване от Интерпол, но вече ще го хванат за шлифера. Със своето решение съдия Щерева спасява дългогодишен международен престъпник от правосъдието в три страни – в България, в Сърбия и в САЩ, а там присъдите срещу наркотрафиканти са сурови.
Да се чуди човек защо от държавната хазна бяха извадени стотици хиляди лева за модернизирането на правораздавателната система.
С колкото и модерна техника да се оборудваме обаче, вече 30 години не може да се сложи никаква проследяваща гривна на правосъдието и на подкупността в него. Наскоро американските сенатори Боб Мендес и Джим Риш критикуваха корупцията в България и в частност в съдебната система. Веднага се чуха критични гласове, че това било намеса в нашите вътрешни работи. Това е въпрос на тълкуване и е доста спорно, докато безспорната истина е, че ние сме тези, които неправомерно се намесваме в американския живот, като позволяваме български канал за наркотици безнаказано да зарежда САЩ с хероин. И вместо да осъждаме наркотрафикантите, ги пускаме на свобода.
Сергей Трайков
