З-закри се парламентът. З-з-затворихме още една страница от новата история – кратичка, не много смислена, не и дотам съдържателна, но поне забавна.

Че беше забавна – забавна беше и за гледане, и за слушане. Наблюдателите дори с възторг констатираха, че най-после в Народното събрание се бил върнал парламентарният дух.

Духът наистина бе пуснат от бутилката – и се оказа доста миризлив. Отдавна не бяхме чували народните избраници, родния политически елит (нали думата „елит“ произхожда от „избран“) да  ругаят по съвсем неелитарен начин.

Депутатите се наричаха взаимно гномове, импотенти, глупаци, тъпаци, пияни селски бабаити, джипко-бибитковци, страхливи зайци, канеха се един друг да се срещнат извън залата, за да се разберат кой по-по-най разбира от парламентаризъм…

Ако това бе най-доброто, което можахме да изберем,  не ми се мисли кое ще е по-лошото!

Добре е, че парламентът затвори. Още по-добре ще е парламентарният дух да се прибере в бутилката си – поне до следващото Народно събрание.

И да затъкнат тапата отгоре добре – че много се размириса!