fbpx
От категория: Каква стана тя

Зор за асансьор

Да живееш в 14-етажен блок е голямо предизвикателство. Проблемът не е в числеността на обитателите, а в асансьорите, които са само два, и то – малогабаритни. За асансьор може и до бой да се стигне.

Точно това помислих, че става онзи ден, когато видях струпване на съседи край двата животоспасяващи асансьора. „Спрели са ги, мамка им! Само да ги хвана тия еко-био спортистчета! Ще им дам един Световен ден без асансьори!”, високо над множеството се извиси гласът на Петрунов, бивш майор от запаса, настоящ пазач на паркинг.

За да се информирам относно асансьорната драма, дрънах настрана Илиева, тя е фризьорка с дългогодишна практика, а фризьорките в един блок знаят всичко. „Моля ви се, да спрат асансьорите на цял блок, защото мислели за нашето здраве. Някакво си сдружение „Активни всеки ден”. Ако ми паднат в ръчичките, така ще ги активизирам – косъмче по главите им няма да остане!”, закани се Илиева.

Докато около асансьора суетенето продължаваше, към групичката на протестиращите се приближи Янакиев, стар спортяга, отколешен маратонец.

„Аз пък подкрепям подобни инициативи! Покрай тая пандемия всички сме качили по някое килце отгоре. Защо пък да не се раздвижим? Според новите насоки на Световната здравна организация всеки трябва да бъде ежедневно физически активен. Препоръките са по 300 минути аеробна гимнастика на седмица, плюс…”, на това място речта на Янакиев беше прекъсната от силни освирквания, крясъци и попържни.

Нещата бяха тръгнали към линч, когато във входа влязоха Кирчо и Асенчо, студенти по борба в НСА. През свободното си време двамата въртяха фирма за хамалски услуги.

Явно борчетата бързо се ориентираха в обстановката и веднага излязоха с оферта: „Качване на конче до желан етаж – 10 лева! За всеки килограм над 50 – по левче доплащане”.

Изведнъж недоволството стихна. Беше направен списък кой след кого ще го носят по етажите. Разбира се, Илиева цъфна първа в списъка.

Аз понеже съм Тома Неверни, реших да натисна копчето на един от асансьорите. И ето го познатия звук на приближаващ асансьор.

Такава ни е цялата работа – все някой трябва да натисне копчето, ама кой да се сети за това?

Влади ХРИСТОВ

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име