fbpx
От категория: Каква стана тя

In Memoriam

Ганчо Савов
1930 – 2021

Напусна ни верен приятел, активен сътрудник и член на нашата редколегия.Той бе един от най-добрите познавачи на южнославянските литератури, превеждаше и поддържаше връзки с автори от страните на бившата Югославия, помагаше на нас, стършелите, да общуваме с колегите-хумористи от Белград и Скопие, от Подгорица и Любляна. Ганчо Савов имаше нелека житейска съдба. През 70-те години по скалъпено обвинение е осъден като „югославски шпионин” на 18 години затвор, от които е излежал 15. За методите на репресивната ДС, за безправието и за политическия затвор по времето на живковизма той разказа в книгата си „Капан за контри” – един автентичен разказ за „българския ГуЛАГ”. За да почетем паметта му, публикуваме кратък откъс от тази книга.

 

ПРЕСТЪПНИЯТ КОНВЕЙЕР

…Представата ми за безнравственост, лицемерие, цинизъм и инквизиция се съчетаваха в т. нар. оперативни органи на Държавна сигурност. Те имаха не само задължението да следят и слухтят за поведението на населението, но на тях се възлагаха всички, в пълния смисъл на това понятие, „мръсни“ операции по скалъпването на „факти“ за дискредитиране и оклеветяване на неудобни хора. Неотдавна в разговор с бивш следовател на ДС той ми каза: „Задачите им за компрометиране на хора като теб бяха спускани от висшите партийни ръководства. И цялата им работа се състоеше не в това, ако даден човек наистина е кривнал по нежеланата за властта пътека, да го спрат, предупредят и предпазят, а напротив: да направят всичко възможно той да затъне колкото се може по-дълбоко, за да го заловят като „тлъста плячка“ и да го предадат на нас, в следствието. Облагите им за това бяха доста привлекателни!… Същата крайна цел те преследваха и в компрометиране на лоялни към режима хора, подходящи обаче за техни жертви. Без да подозират нищо, тези хора биваха подмамвани, шантажирани, провокирани и пр. А те не биваше нито да усещат това, нито какво им се готви. В края на краищата оперативните работници ги превръщаха в „престъпници“ и килиите на ул. „Развигор“ 1 ги поглъщаха…“

С доста резерви приех всичко, което ми каза после, защото знаех каква е ролята на следователя от ДС: За такива случаи следователят трябваше да се опира само на данните, които са му поднасяни от оперативните служби на ДС. Можеше да си позволи да прави своите проверки само ако целта му бе да намери допълнителни обстоятелства, които да обвинят още повече жертвата. Търсене на обстоятелства, които да я оневиняват, както е прието според Наказателно-процесуалния кодекс, на практика не се предвиждаше. Или пък това ставаше в много редки случаи, когато от висшите военно-партийни инстанции бяха заложили на някаква своя игра.

Властта на следователя също бе огромна: обиск, задържане под стража (разрешение за санкциите той получаваше веднага от прокурора или пък имаше в чекмеджето си готови подписани постановления за задържане); от него зависеше съдбата на арестувания (условия в ареста, превеждането му по-нататък); разпита той водеше на четири очи, непристъпно защитен от т. нар. „тайна на следствието“. Но освен властта, която му бе дадена от закона, той си беше присвоил и беззаконието. Следователят и респективно неговият началник даваше мнения извън всякакви права, които предвиждаше законът: казваше кой да бъде уволнен, кого да изключат от партията, кого да „изобличават“ и пр. Той се появяваше в трудовия колектив (това бе обичайна практика) със съобщението: „Вашият служител е разобличен от нас!“ А на тези отсреща и през ум не им минаваше да му кажат, че неговите действия са противозаконни. Следователите дори често се перчеха, че били политически органи на ЦК на БКП и поради това сами „раздавали“ присъди. Нашата широка общественост тогава не знаеше, че политическите обвинения се съчиняват по разработен сценарий, като за тях се приема най-напред становище „горе“, в партийни комитети (включително и за присъдата), и то няколко равнища над следствието! А то с цената на всички средства трябваше да изпълни партийната задача – за жертвата да бъдат намерени „доказателства за престъпления“. Колкото по-сериозни обвинения се скалъпваха, толкова и отличията бяха по-големи за инквизиторите. Нали уж е „разкрит“ още един „враг“?

Следствието започваше по няколко начина. Важен бе стряскащият първоначален тласък в него. На първата реакция на Илия Маринов, че за неговото арестуване все пак е трябвало да се вземе мнението и на партийната организация в Министерството на външната търговия, следователят Симеон Ивчев грубо отговаря:

– Трябва да ти е ясно, че за нас няма никаква БКП! Ние сме над нея!

– Добре, но кои сте вие? – пита Маринов.

– Ние сме онези, които ти наричаш „тъмните сили“!

Лекарят д-р Петър Петров пък го посреща разкървавяващ удар по устата. Това е дръжката на пистолета на известния инквизитор, сега генерал о.з. Костадин Коцалиев. Петров е някогашен „царски“ офицер и е било интересно да се проверят неговите реакции. Той е стреснат, но остава невъзмутим. Следва, разбира се, лицемерно извинение на Коцалиев и въпрос: „Имаш ли кърпичка да си изтриеш кръвта?“…

Нахвърляне с епитетите „гад“, „антипартиен елемент“ и пр. се сервират на слисания добродушен писател Георги Вълев. При трети пък започва една загадъчна саркастична словесна игра, с която задържаният трябва да бъде унизен и „размекнат“.

Близо до ума е, че имаше и служители на следствието – какъвто бе моят следовател, този на Евгени Робев, на Стефан Савовски, на писателя Иван Янчев и други, които разбираха цялата нелепост на случаите, та поне се държаха човешки. Това обаче бяха изключения, тъй като просто критериите и методите бяха покварени в своята основа.

Из „Капан за контри“
Аб „Издателско ателие“, 1998 г

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име