fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

НЕСКРИТА КАМЕРА

Има дни в живота на човек, в които всичко тръгва наобратно. А аз също съм човек, макар че от години убеждавам мъжа си, че съм божество, на което трябва да се принася в жертва по-голямата част от семейните доходи. В такива дни човек или влиза в историята, или във вицовете. Аз влизам в историята на вицовете, ситкомите и най-смешните видеоклипове с епизода ,, Жената и нейният чорапогащник”.

През един такъв пролетен ден със зимни температури, в който не е много сигурно дали повече искам да умра, или да убивам, ми се налага да изляза. Ако се преселя в отвъдното някой ден, ще е от суетата, не от друго, та студено или не, болна или не, аз съм с рокля. Но даже моята суетна душа не може да изтърпи чорапи с жартиери в тоя студ и съответно се налага да обуя оня уред на мъчението, наречен чорапогащник.

Та вървя си аз, средновековна мъченица на модата и суетата, и чувствам как чорапогащникът ми се смъква, смъква, смъква и вече усещам свежия полъх на вятъра по седалищния мускул и пощипването на мразовития въздух пак върху тия ми телесни части. Подръпвам го дискретно нагоре, ама то си иска здраво огащване.

Обаче къде? Няма ни магазини да вляза в пробната, ни заведение да ползвам тоалетна. И ща не ща, се намъквам в тунела на една кооперация. Сумрачно такова, входът заключен, аз се обръщам към улицата, за за не ме изненада някой, и започвам дискретно да повдигам роклята първо отдясно, хоп – вдигам и чорапогащника и се намествам в него. После отляво, пак – хоп, пак вдигам роклята и пак очорапогащвам лявата половина. Като в същото време леко се поклащам и завъртам, и прикляквам, с елегантни малки пингвински подскоци, та да може рубенсовата ми плът, както казваше баба, да се нацибри в чорапогащника.

Като мине някой по улицата, гледам нагоре и си свиркам, па и си изтупвам рокличката, все едно само гънки оправям, а съм там, щото имам среща със съдбата. Накрая, изнервена от тия гимнастики, освирепяла от борбата с продукта на найлоновата индустрия, издебвам да няма никой по улицата. Обърната с лице към нея и гръб към входа, вдигам роклята и с два последни подскока си натъпквам дупето в чорапомъчителя.

Въздъхвам облекчено, хвърлям последен поглед към входа и тогава, вече свикнала със сумрака – виждам окото на охранителна камера, втренчено в лъсналите ми заоблености. Хич не съм я съзряла тая камера, като влязох, ама вече беше късно. Та ако попаднете някъде на клипче как руса жена си вдига роклята, върти се и подскача по дупе, не се подигравайте, не е луда – оправя си чорапогащника, трижди проклет.

В случай, че камерата е била черно-бяла, да знаете – роклята е масленозелена, солей, с дискретно райе в бяло и жълто, италианска.

Светла Чимчимова

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име