З-захлопна кепенците и 44-то Народно събрание. Макар да изкара напълно мандата си, то ще остане в историята като най-семплото от началото на демократичните промени. Защото  нямаше личности сред хората, седнали на депутатските банки. Безлично беше и председателството, което ще запомним само с прякора на председателката, лепнат  от партийния є вожд, и с нищо повече.

В 44-ия парламент нито управляващото мнозинство беше в час, нито опозицията. Управляващите гласуваха недодялани закони, опозицията пък, в лицето на БСП, бе беззъба и безидейна. Задкулисно се правеха сделки за кворума и за гласуване на лобистки закони.

Премиер-министърът Борисов показа пълно незачитане на парламентарната република. Той демонстративно не се явяваше в пленарната зала, за да отговаря на депутатски въпроси, а управляващото мнозинство го криеше като слаб ученик, избягал от час. Връх на нелепата законодателна дейност на върховния орган бе проектът за нова Конституция – дилетантско съчинение на юристи-самодейци. Самодейци бяха не само юристите в законодателната комисия, такива бяха и в останалите комисии,  а в комисията по културата решаващата дума бе на доста некултурен субект – Вежди Рашидов.

На всичкото отгоре парламентът смени мястото си – от сградата, строена за Народно събрание, се премести в  партийния дом на БКП. Вместо под  „Съединението прави силата”,  почна да заседава сред сталински барок, под петолъчки и тоталитарен кич.

Изпращаме с радост 44-ия парламент, но очакваме с тревога бъдещия – 45-ия. Както е тръгнало, той ще е по-семпъл и от този. Такава е тенденцията – всяко следващо Народно събрание да е  по-зле от предишното.