fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ШЕКЕР

Нашият класен в училище се казваше Найден Хайдутов, но между нас си го наричахме Коки. Той бе малко под средния ръст, силно плешив, плешивината прикриваше свенливо с дълъг кичур, грижливо зализан с помощта на брилянтин.

Стар ерген, защото „ в сърцето му имало място само за една дама и тя е Н. В. Науката”. Воден от тези си чувства, той имаше нелеката участ да посее в душите ни любовта към биологията и геологията, със силен превес към първата.

Всуе! Мълвата твърдеше, че на младини Коки е публикувал научнопопулярна статия в някакъв вестник, затова в собствените си очи той се виждаше като верен последовател на Лавоазие, когото обичаше да цитира. И като истински естествоизпитател, класният ни често носеше живи жаби или рибки за висекция. При гледката момичетата пищяха от погнуса, а когато веднъж извади от формалиновия разтвор парчета черен дроб и ни го раздаде заедно със скалпелите, към умивалника се затича и Георги Стоянов-Гецата.

Гецата имаше рядката чест да е роден, също като класния, някъде в Източна България, затова Коки го чувстваше като земляк в нашето стадо на шопи, които твърдо отказваха да произнесат правилното пИтЙел, а викаха просто петел. Така беше и с думи като котЙенце или мусЪка.

Обаче точно на земляка му се пригади!

– Ко има, Георге? Кво съй случило? – намести със среден пръст Коки очилата, смъкнали се на носа му.

– Ми, гнъс мъй, другарю Хайдутов – промълви гнусливецът, като си плакнеше устата в умивалника до дъската. – Тюй нящо вони, тъ съ нъ трай!

– Вони, а, вони. А ако ти ги дам тях дробчета, така цър-пър с една биричка, нимой тъ удържа –възкликна класният и още на момента зацафари Гецата в тефтерчето си.

Войната между бившите земляци беше обявена!

След седмица време имахме час по геология, та Коки беше извадил училищната сбирка от минерали. Монотонно той започна да изрежда имената на бляскавите камъчета в плоската кутия с ниши, етикетите на които отдавна бяха объркани на поразия: Адамит, Варисит, Диопсит, Сардоникс…(Някой да ме е попитал, вече половин век от тогава, каква е разликата между Алибит и Обсидиан?. Ама, ха де. Програма!)

Приключил задължителната част, класният бръкна заплашително в джоба на престилката си, за да извади зловещото тефтерче за изпитване. Гецата се изправи пред него като в картината на Репин „Пушкин на изпит в царския лицей.” В дясната си ръка обаче Пушкин – Георги държеше блестящо парче кристал с големина на портокал.

– Другарю Хайдутов – постави той скромно блестящия къс на катедрата – в неделя, като копахме с тати на лозето (баща и син Стоянови бяха виждали лозе само на кино), намерих това нящо и ви го донесох.

Коки начаса забрави за изпитването и като намести, както винаги със среден пръст очилата на носа си, вдигна към слънцето искрящия кристал и след миг напрегнато мълчание убедено започна:

– Гьорге, другата неделя ще идем с целия клас на вашето лозе. Ти си намерил много, много рядък Cristalus amorphes, тип кристал, който в нашите земи не съм и чувал някой да е намирал. Древните гърци са лекували с него безсъние, но помагал при болести на бъреците и против световъртеж. Зодията на Дева е под неговото влияние, затова романите го чукали на прах и лекували женско безплодие. Ще трябва непременно да опишем (кои „ние” не се разбра) тази находка в един доклад за БАН. Нашата гимназия ще се прочуе, деца! – с блясък в очите вдигна пророчески показалец към неоновите тръби на тавана Коки.

Междувременно блестящият уникат, изложен на щедрото майско слънце, започна да се държи малко странно в ръцете на своя учен-анализатор. Първоначално Коки направи учудена гримаса, после го повъртя още веднъж на слънчевия лъч, после ненадейно си близна пръстите и викна с обяснима обида към Гецата.

– Ма Гьорге, ма туй е небет шекер, бе мошенико! Разбойнико ниеден, хулиган с хулиган, престъпник! Къде е това ваше престъпно лозе, та сте накопали небет шекер от него! – и като захвърли по посока на откривателя лепкавия предмет, грабна дневника и недочакал звънеца, зафуча към учителската стая.

А ние, спасените от изпитване, с викове разбихме кристалната решетка на небет-шекера на дребни парчета и всеки лапна свойто парче.

От което ми е останал и тоя шекерен спомен.

Жан СОЛОМОНОВ

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

ДА ЖИВЕЕ ХЕПИЕНДЪТ!

Сашко е намерен! Извънредни емисии и повсеместна народна радост. Девет дни телевизионните новини започваха, а често и свършваха със сводки по издирването на изчезналия петокласник. След дълго чакания хепиенд социалните мрежи се напълниха със стария футболен възглас: „Господ е българин!”. Каква е истината за изгубването на детето, едва ли някога ще стане ясно, и не това е най-важното. За последните 20...

Продължете

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име