З-з-забелязали ли сте колко весело живеем напоследък? Е, може би, не точно весело, но поне забавно. Ако не толкова забавно – то със сигурност – смешно.
Ама наистина е смешно – по света затворниците бягат, като си копаят със счупени лъжици тунели под стените или се увират през вонящата канализация, у нас над зат­вора прелитат дронове, които им пускат пищови, та да излязат с тях през главния вход.
По света престъп­ниците се крият от полицията, у нас си уреждат срещички с вътрешния министър.
По света полицията гони бандюгите, у нас, както каза екс-министърът Пет­ков, те са на пълно обслужване. В смисъл – признава им се правото да са собственици на цял един град – Дупница например, за да си правят в него каквото се сетят и да си бият тия, които не им харесват, срещу малкото неудобство да знаят, че някой им подслушва телефоните. Как при това положение се урежда сделка, с наркотици, да речем, си остава служебна тайна.
Когато двама се изпозастрелят, на сутринта единият се оказва престъпник, другият – също, само че и агент на службите.
Човек вече не е сигурен дали ако реши да набие джебчията в автобуса, няма да го погнат за посегателство над длъжностно лице.
Затова – когато срещнете униформен полицай на улицата, наистина като в песента му подарете цвете – поне той със сигурност не е от Онзи контингент.
Макар че и това вече не е толкова сигурно, полицейски униформи се продават в интернет само срещу деветдесет лева – я по-добре си спестете цветето и минете на другия тротоар.