fbpx
От категория: Класика в жанра

ХАЛЮЦИНАЦИИ

КРЪСТЬО КРЪСТЕВ (1951 – 2009)

Човекът кръжи по тавана на стаята, поглежда ме с бинокъла си и казва печално:

– Всички бяхме вътре в кюпа!

Току-що са ми извадили зъб № 8 вместо зъб № 7 и сега, за да поправят положението, пилят зъб № 9 и зъб № 6. Упойката е стара и имам халюцинации… Виждам детството си… Краят на петдесетте години. Сричам във вестника: „Вашето поколение ще живее при комунизма!“… Появява се и учителката и казва: „Деца, отворете учебника на страница 15!… Браво!… А сега я откъснете! Човекът на снимката не е герой, а враг на народа!“…

Това видение явно е по-ранно, може да е видение на по-големия ми брат, но сега идва и се смесва с образа на една уста, която произнася:

– Всички бяхме вътре в кюпа!

Сбогом, зъб № 8!… Здравейте, звън, пушек, трясък, блумирг-слябинг! Плана изпълнихме със 139 на сто!… Онази глава пак ми говори, говори… Виждам брошури, уча ги наизуст, а накрая се изтъркулва една недоразвита зелка от родното село на майка ми. Разрязваме зелката и между листата намираме червен прах. Много червен прах!… Прах от най-големия на Балканите и в тази част на света завод за метал, гордост за читанките и вдъхновение за щатните поети…

– Всички бяхме вътре в кюпа! – ехти в стаята.

Как можаха да намерят тази стара упойка!… Иди сега отговаряй за халюцинациите, които прииждат… Ето… Краят на шейсетте години, пролет в Прага, хипитата от квартал „Редута“ носим басмени ризи на цветя… И после… Статии във вестниците… В далечна страна младеж получил сплитане на червата, когато танцувал най-новия танц, и умрял в страшни гърчове!…

„Помощ, братя, стрижат ме!“… Двама бръснари наведнъж – единият в бяла престилка, другият в синя униформа… Някой нещо ми поизвива ръката и нещо ми фъфли на ухото: „Келеш с келеш!“…

По-късно ще използвам тази фраза в хумористичните текстове, които пиша… Ще добавя и други смешки: „Шаран с шаран!“ и „Тутманик такъв!“… Публиката много се смее и ръкопляска на такива работи, пък и трябва да се яде…

Все пак понякога си мисля: „Докъде я докарахме тази публика?!“…

Но преди да стане всичко това – смешките, поругаването на публиката и други работи, трябва да се преборим с дълките (късите) коси, широките (тесните) панталони, късите (дългите) поли и западното влияние… Нова халюцинация – обикалям по нощните аптеки да купя амидофен и витамин Це за детето си. Амидофен и витамин Це няма и тъкмо съм отчаян и тъкмо, какво да крия, псувам властта, край мен прелита група роботи с „Ямахи“…

Ето едно „Кавазаки“, после „Сузуки“ и пак „Ямаха“… Роботите притискат със скъпи кожени бедра машините. Роботите имат големи непроницаеми каски и само виолетов лъч от уличната лампа блести като лазер в стъклата им… Само миг и всички отлитат с рев, регулировчикът на кръстопътя се обръща отново с лице към задълженията си, а аз съм на 39 години и съм стар, и съм празен като бутилка бира под пейката в парка. А витамин Це няма, поне засега…

ЕПИКРИЗА НА АВТОРА: високо кръвно налягане – открито, когато той е на 16 години. По-късно – заразен със замърсена игла в кварталната поликлиника. Възраст – 17 години. Жълтеница. Като студент – колит, гастрит, нервна екзема. Като щатен хуморист – аритмия, невралгия, парадонтоза (обеззъбяване)… (край на цитата).

„От нерви е!“ – заключение на различни компетентни лекарски консилиуми… Въпрос от моя страна: „А нервите от какво са?!“… „Моля, следващият!… И по-бързо!“

– Всички бяхме вътре в кюпа! – казва човекът над мен и клати съчувствено глава. Той ме обича, той ме разбира, но какво да се направи: – Всички бяхме вътре!

Миличкият ми зъб № 6 е заприличал на сталактит от пещерата „Леденика“… Виждам гордост в очите на зъболекаря. Студено ми е, но то е от упойката… В университета седя до Ивайло. Той идва на лекции със собствена „Мазда“, а аз с трамвая. И когато професорът говори, че всички хора са равни и са братя, Ивайло му вярва…

Една уста се отваря и затваря.

Знам какво иска да ми каже… Аз пък ще й разкажа тъпия случай с един мой приятел, върху когото падна етажерката с томовете. В службата му, разбира се, кой държи вкъщи такива работи… Та, приятелят ми Н. (търсете го, ако си нямате работа, а пък аз ще твърдя, че томовете са на Майн Рид!) държал в един от тях скрити от жена си пари (интелигентска слабост), с които се канел да й купи подарък за годишнина от сватбата… Взел ги, обърнал се и томовете го затрупали… Комоцио. Упойка. Изхабили сума ти упойка… Когато дошъл на себе си, попитали го: „Защо криеш парите там?“, а той отговорил: „Бях сигурен че никой няма да посегне към тези книги!“…

Спасиха Н.! Оздравя! Само малки тикове останаха да напомнят за произшествието. Нашата медицина е най-добрата, нашата литература е най-правилната, нашите щангисти са най-силните…

– Командно-административната система съдържа опасни флуиди! – съобщава човекът, сменя посоката на полета и кръжи като голяма печална муха под тавана. – Те се просмукват във всеки от нас и ако някои лица крещят крайности, не бива да забравят, че всички бяхме вътре в кюпа!

Флуид е нещо леко, летящо и проникващо. Добре си спомням как радостно пазарувах марули в онези дъждовни дни на пелиновия месец май, как хранех с лъжичка дъщеря си: „Хайде малко млекце за мама…. хайде сега още малко млекце за тате…“„А мама правеше салати в кухнята… После се оказа, че някой си траел и си избирал какво да папка („едно за

мама, едно за татко“)… А аз започнах да се страхувам от облаците, от плодовете и зеленчуците. Лекувах се с гроздова, докато тя не изчезна от магазините…

Най-смешното е, че през цялото време трябваше да съчинявам хумористични и сатирични текстове, защото по силата на някакъв природен дефект аз съчинявам, както мога, хумористични и сатирични текстове…

– Всички сме…

– А-а-а-а! – пищя аз. Зъболекарят се е докопал до нерва… Веднага долитат нови халюцинации… „Помисли за детето си! Имаш семейство!“… Едни хора са дошли да ме присъединят организационно към себе си, да ме приобщят и извисят… С тези аргументи… „Помисли за кариерата си!“… Мисля. Мисля. Мисля… Но то само с мислене не става! Трябва и действие – виждам как старата ми майчица се бори за една греда в склада за строителни материали с прототипа на Кинг Конг. Прототипът е довел и братовчеда си, първообраз на чудовището Неси, защото знае, че в борбата на видовете само по-приспособеният оцелява… И при зелените еуглени, и при хората… Над главите на боричкащите се, сред облаци талаш и прах, четем написан на черно стъкло: „Морален кодекс на строителя на социализма“… Ние строим просто къща, но сме заборчляли така,  че… И спим вече година между тухли и вар, така че… Хамалин на име Витан ме поучава: „Ако знаеш много, ела ти да носиш бичмета!“… В джаза подобни фрази се наричат „стандарти“, нито един уважаващ себе си музикант не може да мине без тях… В областта на преноса и превоза с тази фраза те поставят на мястото ти от четвърт век насам и никога не е имало случай, в който тя да не свърши работа!…

Браво на Витан, Гошето, казва, че за да му поставят машина за кока-кола в бара, „требе да снесе 2000 лева!“… (край на цитата) Аз нямам какво да снеса освен някой фейлетон и старите музи веднага се спускат от тавана, четат през биноклите си и викат тихо:

– Ти си луд! Искаш на всички нида изядеш главите!… Че това, дето си го написал, се отнася направо за там!

И сочат мълчаливо към тавана.

Не разбирам нищо.

– За къде „там“?

– За… За… – мъчително преглъщат те. – За…

Голямата тайна на страната се е възнесла в небето. Всеки я знае, но от това тя е още по-голяма!… А аз не съм имал предвид малкото градче, където вече е построено развитото социалистическо общество… Искал съм да кажа, че повече не бива така.

В този момент халюцинациите се отдръпват.

– А-а-а-а! – викам радостно, защото зъболекарят отново е докоснал нерва ми, но това пък значи, че все още имам нещо за докосване, нали така?… Грабвам от подноса голямата спринцовка, прицелвам се и със силен замах я забивам, като един Робин Худ, в нежните части на музата. Тя се оплита в ремъка на бинокъла…

Нека занапред халюцинации да има тя!… Тогава пак ще си поговорим кой е бил вътре в кюпа и кой не… Нищо, че произношението ми е лошо поради извадените по погрешка зъби… Нищо, че съзирам гордост в очите на зъболекаря.

Имаме какво да си кажем, о, музо!

1989 г.

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име