fbpx
От категория: Класика в жанра

ОТВОРЕНИЯТ ПРОЗОРЕЦ

Х. Х. МЪНРО-САКИ (1870-1916)

— Леля ми ще слезе след малко, мистър Нътъл — съобщи младото, около петнадесетгодишно момиче, и добави с твърде самоуверен тон, — а дотогава ще трябва да се задоволите с моята компания.

Фрамтън Нътъл се опита да прояви учтивост и да каже нещо, което да поласкае момичето, без да оскърби закъснялата да се появи леля. Той дълбоко се съмняваше, че тези непрекъснати официални визити у напълно непознати хора ще му помогнат да излекува разстроените си нерви; а бе дошъл тук тъкмо с това намерение.

— Знам какво ще стане — бе казала сестра му, когато той реши да отиде на почивка в това провинциално кътче. — Ще се усамотиш, няма да размениш дума с жива душа и накрая нервите ти още повече ще се разстроят. Ето защо ще ти дам препоръчителни писма до хората, които познавам там. Някои от тях, доколкото си ги спомням, са доста приятни.

Фрамтън се питаше дали мисис Сапълтън, дамата, на която бе дошъл да представи поредното препоръчително писмо, спада към категорията на приятните.

— Познавате ли много от хората наоколо?— попита племенницата, когато реши, че достатъчно са общували мълчаливо.

— Никого — отвърна Фрамтън. — Сестра ми е гостувала у енорийския пастор преди близо четири години и ми даде препоръчителни писма до някои от познатите си.

Последната част от фразата той произнесе с явно съжаление.

— Значи, не знаете нищо за леля ми? — продължи да разпитва самоуверената госпожичка.

— Само името и адреса й — призна посетителят.

Той се питаше дали мисис Сапълтън се числи към обществото на омъжените дами, или е вдовица. Нещо неуловимо в атмосферата на стаята говореше за мъжко присъствие.

— Преди три години я сполетя голямата й трагедия — рече момичето, — сестра ви вече си е била заминала.

— Трагедия ли? — изненада се Фрамтън, сякаш в това спокойно провинциално кътче не можеше да се случи нищо трагично.

— Сигурно ви е чудно защо държим този прозорец отворен, макар че е октомври — каза племенницата, като посочи един голям френски прозорец с изглед към моравата.

— Доста е топло за сезона —забеляза Фрамтън, — но нима прозорецът има нещо общо с трагедията?

— Преди три години, точно на днешния ден, съпругът й и двамата й по-малки братя излезли през него и отишли на лов. И повече не се върнали. Като прекосявали мочурището на път към ловния участък, където обикновено ходели за бекаси, почвата поддала и те тримата потънали в тресавището. Лятото било много дъждовно и местата, които в други години се смятали за напълно сигурни, коварно се продънвали. Телата им не се намерили. И това всъщност е най-ужасното. — Тук спокойният глас на момичето потрепера и то продължи съчувствено: — Горката ми леля все се надява, че някой ден те ще се върнат заедно с малкия кафяв спаниел, който също загинал с тях, и че ще влязат през този прозорец, както обикновено правели. Ето защо прозорецът стои отворен всяка вечер, докато напълно се стъмни. Горкичката ми леля често ми е разказвала как са тръгнали — съпругът й носел преметната на ръка бялата си непромокаема мушама, а Рони, по-малкият от братята й, запял: «Бърти, защо ме отбягваш?», което правел винаги, за да я дразни, понеже тя казвала, че песента й действувала на нервите. Знаете ли, понякога в тихи и спокойни привечери като тази имам чувството, че те всеки миг ще влязат, и ме побиват тръпки. . .

Момичето замлъкна и леко потрепера. А Фрамтън изпита истинско облекчение, когато лелята се втурна в стаята с порой от извинения, че се е забавила.

— Надявам се, че Вера не ви е оставила да скучаете? — рече тя.

— Напротив, много интересни неща ми разказа — отвърна Фрамтън.

— Дано не ви е неприятно, че държим прозореца отворен — бързо продължи мисис Сапълтън. — Съпругът ми и братята ми всеки момент ще се върнат от лов, а имат навика да влизат през него. Днес отидоха да ловят бекаси на блатата и здравата ще изкалят горките ми килими. Но какво да се прави, вие, мъжете, сте си такива.

Тя бъбреше оживено за лова, за това, че дивечът бил намалял, и какви били изгледите за патици през зимата. Фрамтън я слушаше ужасен. Той направи отчаян, но само частично успешен опит да отклони разговора от тази тягостна тема. Забеляза, че домакинята го слушаше разсеяно и често по-глеждаше към отворения прозорец и моравата отвън. Колко злополучно бе избрал момента за посещението си — точно на годишнината от трагичната случка.

— Лекарите бяха единодушни, че се нуждая от пълна почивка, препоръчаха ми да избягвам всякакви душевни вълнения и тежки физически усилия — разказваше Фрамтън, който робуваше на доста широко разпространената заблуда, че всеки срещнат, познат и непознат, жадува да чуе до най-малката подробност от какво си болен, как си се разболял и как се лекуваш. — По отношение на хранителния режим бяха на различно мнение.

— Нима? — рече мисис Сапълтън с такъв вял глас, сякаш в последния миг бе успяла да сподави прозявката си. После изведнъж се оживи, лицето й доби съсредоточен израз — но не от това, което й разказваше Фрамтън.

— Ето ги най-после — възкликна тя. — Тъкмо навреме за чая, и наистина са се окаляли до уши.

Фрамтън леко потръпна и се обърна към племенницата, за да изрази с поглед съчувствието си, но момичето се бе взряло в отворения прозорец със стаен ужас в очите. Овладян от неописуем, вледеняващ страх, Фрамтън се извърна на стола си и погледна в същата посока.

В сгъстяващия се здрач трима души прекосяваха моравата и се насочваха към прозореца; тримата носеха пушки под мишница, а единият се беше заметнал с бяла мушама. Малък кафяв спаниел се тътреше уморено подире им. Те наближиха безшумно къщата и изведнъж от мрака дрезгав младежки глас запя: «Хей, Бърти, защо ме отбягваш?»

Фрамтън грабна като обезумял бастуна и папката си и в паническия си бяг не усети как премина през вратата на преддверието, по засипаната с чакъл алея и излетя през входния портал.

Един велосипедист, който се движеше по пътя, се принуди да кривне към живия плет, за да избегне неминуемото сблъскване.

— Ето че пристигнахме, мила — каза човекът с бялата мушама, като влизаше през прозореца. — Доста сме окаляни, но сухи. Кой беше този човек, дето избяга, когато се появихме?

— Някой си мистър Нътъл. Голям особняк— отвърна мисис Сапълтън. — Говори само за болестите си и като ви видя, побягна, без дори да се сбогува или да се извини. Човек би помислил, че е видял призрак.

— Май се изплаши от спаниела — обади се спокойно племенницата. — Разправи ми, че изпитвал ужас от кучета. Веднъж глутница безстопанствени кучета го подгонили в някакво гробище, някъде по брега на Ганг и той бил принуден да се скрие в един прясно изкопан гроб, а озверелите животни цяла нощ ръмжали и се зъбели над него. Подобна преживелица може да разстрои нервите на всекиго.

Племенницата имаше слабост да съчинява кратки небивали истории.

Превод:
Красимира ТОДОРОВА

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име