fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ПАГАНИНОВИ

Една обещаваща съвместна продукция на „Бояна Ентърпрайзис Пикчърс” и италианската филмова къща „Бонавентура” е на път да пропадне. Причината е появилото се разногласие с прочита на последните глави от сценария. Но за това ще стане дума по-късно. Лошото е, че един сигурен претендент за „Оскар”-ите и несъмнена наслада на киноманите за съжаление може да не се появи на големия екран и да не видим най-ярките звезди на двете страни.

Ето накратко и сюжетната линия на „Паганинови”. В далечната 1838 година младата българка Зюмбюла, открадната като бебе от цигани калайджии (тогава още не е имало роми), заминава за Италия да специализира джебчийство при генуезката майсторка в занаята Изабелла де Монтекатини. Там я настаняват като слугиня в къщата на семейство Паганини – един вид параван за предстоящата й дейност. Добре, ама тя се влюбва безумно в стопанина Антонио – продавача на мандолини. Той има две деца от жена си Тереза Бочиардо и не иска да я остави заради страстната българка. Нещо повече – и двете забременяват и раждат в един и същи ден, на 27 май 1840 година, момчета, които страшно си приличат, и това не е чудно, защото имат общ баща и може да се каже, че са нещо като двуяйчни близнаци. Радостта на всички е кратка. Чиракът на Антонио – Джакомо Червезо, който пък от своя страна е таен обожател на Тереза, разкрива незаконната връзка на господаря си и набожната католичка изпъжда бедната Зюмбюлла ди Булгара на улицата. В суматохата тя грабва едното бебе и побягва. Едва после по липсата на бенката на дупенцето му разбира, че не е нейното, но вече е късно. И примирено решава, че това може би е пръстът на провидението. Връща се в България и тук сюжетната линия се раздвоява, следвайки житейския път на двамата братя, които никога няма да се срещнат и дори не подозират за съществуването на другия. Покъртително.

В Италия нейният истински син се прочува като виртуозния цигулар Николо Паганини и получава световно признание. Даже става барон на Вестфалия. Как ли е кървяло сърцето на бедната Зюмбюла, откъсната завинаги от свидната си рожба!

В България съдбата не е толкова благосклонна към Николай Паганинов. Те се установяват в село Могила, Русенско (което днес двойно се е разраснало и е вече Две могили) и чистокръвният италианец става главен гъдулар към читалището. Но успехите му като музикант са доста по-малко от тези на брат му и умира, без поне да е удостоен със званието, което заслужава – „почетен гражданин” на селото.

Това е най-кратко казано. Невероятна история, вълнуваща фабула, прекрасна музика и великолепни картини. И една истина, погребана във вековете, на която едва ли някога ще бъде позволено да излезе наяве. Дори в регистрите на църквата в Ница, където Николо умира, е задраскана страницата, в която е посочена кончината му. Какво е видял и написал изповядващият го отец – бенка там или нещо друго, та чак да заличат страницата, не ни е съдено да разберем.

Но трябваше ли да оставим сега пък и италианците да си присвояват безспорни наши велики сънародници? Ето затова сложихме вето върху общата ни кинопродукция и я спряхме.

Нека се надяваме обаче, че историческата истина ще възтържествува, оживявайки на екрана, за да се добави още един заслужен български щрих към европейската музика и култура.

Иван Сариев

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име