fbpx

ОСТАНАХМЕ БЕЗ КОПАЧИ НА КРИПТОВАЛУТА!

Новогодието ни завари с криза на „криптокопачи”. И се обезпокоих, като разбрах, че в преустроена и суперкомпютъризирана ферма в близкото до столицата село Хераково са заловени двамина от тая професия.

Известно е как копаят въпросните спецове. Замениха класическите търнокопи и  мотики с компютри и сървъри. По-точно, вместо да размахват тежки кирки – почукват леки клавиши. И не ровят канавки и хендеци, а парички. Неприятното е обаче, че резултатите им не са видими като при обикновеното изкопчийство, а са криптирани.
Поради което централните банки не могат да ги контролират, а пък търговските не ги искат за партньори. Нещо повече, тая дейност става все повече терен на хакерства и финансови игри, поради което Гугъл и Фейсбук избягват да си предоставят мрежите за техни реклами и оферти. Но въпреки това все още вървят обучения от рода на „Как да печеля пари от дивана вкъщи”. Резултатите обаче са противоречиви – някои копачи се трудели с дни и нощи, докато изкарат 15 долара, а други си вадели 1000 само за седмица… Неприятното обаче е, че в тая област нещата се усложняват.

Фейсдиректорът“ Зукърбърг стартира цифровата си валута „дием” и банкерите се
уплашиха да не им ограби преводите и кредитите. Дори го попитали дали няма да си извади банков лиценз. Сметнали, че ако три милиарда потребители на Фейсбук (с Месинджър и Инстаграм) генерират по 6 долара месечно, това прави 18 милиарда, което си е направо стряскащо. Вече стартираха и идеи за дигитални долари и евра, в
Китай почнаха да тестват дигитален юан.

Но за себе си съм спокоен. Като въведем дигиталния лев, ще си седя пред писи-то и ще си „копам” заплатката, без да се лашкам с маска по автобуси и да ям в столове…
Колкото до Хераково, сигурен съм, че копачите ги прибраха не заради криптовалутата – все пак тя си е дейност незапретена – а за криминално подвлючване към енергосистемата. Както стана известно, компютрите, периферните устройства, вентилаторите и др. (в конкретния случай общо 500) били свръхмощни и дърпали яко. Да им се чудиш на тия копачи – оказа се, че разбират и от силни токове.

И съветът ми към разследващите: след като заловени хакери често биват назначени – поради уменията им – за борци срещу хакерството, родните хераковци също заслужават, след като си изтърпят наказанията, да ги привлекат поделенията на
МВР, занимаващи се с виртуалните престъпления. Давам пример за следване: след бомбардировките на София през 1944 г. източното крило на Народното събрание е разрушено и едва е спасена полуизгорялата каса, съхраняваща оригинала на Търновската конституция. Не могли да я отворят и извадили от затвора прословутия касоразбивач Пантуди, който пристигнал, изгонил любопитковците да не го гледат… и
решил проблема вътре в един час, така запазил за поколенията безценния наш документ. И в ума ми се ражда един единствен извод: май трябва да кътаме родните
бандюги – копачи, хакери, разбивачи на банкомати, прихващачи на автомобилни кодове, алоизмамници, магураджии, пласьори на менте парфюми и прочие гении.

Изглежда сме си садили доста такива и – не се смейте – не са ли те най-ценният ни
капитал ? Като току-виж надминат по известност именития ни сънародник и баща на компютъра Джон Атанасов.

Наско МАНДАДЖИЕВ
копач на думи от
дивана вкъщи

Още от "Стършел"

ПРЕМЪЛЧАВАНЕ И ПРЕИНАЧАВАНЕ

Един ден след 6-ти септември, Деня на Съединението, научих от Българското национално радио, че Захарий Стоянов бил „грантаджия”. Разбрах го от разговора на Велислава Дърева в предаването „12+3” с водещия Петър Волгин. Събрала в себе  си „цялата злоба на русороба”, Дърева си измисли някаква своя „история”, за да обяснява днешната ни журналистика. Тръгна от германския канцлер Бисмарк, който  подкупвал медии със...

Продължете

А ЗА МУСКУЛИ ПАРИ ИМА

Президентът Румен Радев пръв се курдиса за снимка с Нургюл Салимова, след като младата ни шахматистка стана втора на турнира за световната купа в Баку. И я награди с поздравителен плакет (няколко формални изречения в рамка), който не може да є послужи за нищо. Така продължи традицията българската държава да се държи като мащеха към двайсетгодишното момиче от търговищкото село Крепча,...

Продължете

ЗИМНИНАТА НА ЛЕЛЯ РАХИЛА

Леля Рахила, ако и да беше главен лаборант седми разряд и член-кореспондент на БАН, във втората половина на всеки август слагаше зимнина. По забележителен начин. Да вземем за пример корнишона – тя няма да отиде на първата сергия в града, а ще отиде при доверен търговец от зеленчуковия пазар в Кърналово. Сетне минава касетките с краставички с ултравиолетова лампа, за да...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"