Висшият съдебен съвет съобщи, че ще раздаде на магистратите и служителите в съдебната система щедри подаръци от коледни бонуси: техният размер е 20 милиона и 257 хиляди лева. При тази огромна сума човек неизменно си задава въпроса: а дали милионите са заслужени?
Трудно е да се отговори, защото личните оценки са нещо субективно. Затова ще приложим метода на сравнението като по-обективен. Предлагаме ви два идентични съдебни казуса, а всеки читател може да сравни и сам да прецени кой си е свършил работата и кой заслужава бонуси за милиони.
Първи случай.
Тези дни Интерпол публикува списък и снимки на 18-те най издирвани изнасилвачи
в света. Между тях е и българинът Пламен Митрев. През 1997 година той отвлича 4
момичета на възраст от 18 до 22 години във вилата си в софийското село Градец. Там ги пребива, оковава във вериги; държи ги гладни, плаши ги с обезобразяване със сярна киселина, заявява им, че те са негови робини и трябва да го наричат „господарю”; изнасилва ги многократно и ги принуждава да обслужват и негови познати.
Къщата на ужасите е открита случайно от един приятел на момичетата, който се обажда в полицията, спецотряд на НСБОП я щурмува, похитените са освободени,
а Пламен Митрев е арестуван. И с него се заема Темида.
Ситуацията е повече от ясна: има извършени няколко различни престъпления последователно; има престъпник; има жертви, които са и свидетелки на стореното от него; има и ДНК проби. А съдебните психолози са убедени, че момичетата ги е чакала мъчителна смърт, ако случайно не са били открити. Вместо бърза присъда обаче, делото се влачи и протака в продължение на 20 години!
Цели 20 години този извратен тип спокойно си живее сред почтените хора, без те да
имат представа, че той е опасен престъпник.
И получава присъда чак през 2017-а. Тя е 14 години затвор. (Запомнете тази присъда.)
Вместо да влезе в килията обаче, Пламен Митрев изчезва от съдебната зала и от тогава никой не знае къде се крие по света.
Втори случай.
Българката К. М. е на 24 години, студентка по медицина. През 2016-а тя заминава на студентска бригада във Вирджиния (предградие на американската столица Вашингтон). Там започва да работи като спасителка на плувен басейн.
Една сутрин при нея дошъл 39-годишният Джеси Биерк и казал, че предишния ден си е забравил джапанките. Когато българката го отвела до стаята, в която се съхраняват загубените вещи, Дж. Биерк извадил пистолет, заплашил я, че ще я застреля. След това я завързал, запушил устата й я изнасилил. После изчезнал. Тя се обадила в полицията и униформените я откарали в болница.
След направен ДНК тест Джеси Биерк е идентифициран. Той е издирен и арестуван.
По време на разпитите признава за изнасилването и е изправен пред съда. А през октомври същата година (!) съдията го признава за виновен. И квалифицира извършеното от Джеси Биерк като: „Ужасно, брутално и отвратително престъпление“. Затова го осъжда на… 65 години затвор.
Всеки сам може да сравни скоростта на работа между двете Темиди, да сравни размера на двете присъди и да си направи извода коя съдебна система работи по-ефективно.
В заключение ще признаем пред читателите, че нямаме представа дали преди Коледа американските магистрати си правят подаръци за милиони. От тази история обаче добиваме представа за друго, по-важно нещо: те не правят подаръци на престъпниците.
Сергей ТРАЙКОВ
