170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ (1850 – 1889)
…Три файтона се търкулнаха един подир други от Пловдив. Патапа , Аджелето и Чардата попаднаха в един. По само себе си се разбира, че първите трябваше да седнат на малките мешинени възглавници, а Чардата или при файтонджията, или пък насреща им на малката дъсчица. Той предпочете последната, при всичко, че Патапа му забеляза – за негово добро, разбира се – че ако седне при файтонджията по-на рахат и по-на хладина ще бъде…
…Щом излязохме от Пловдив и се плъзнахме по карловското гладко шосе, Патапа и Аджелето, за които природата беше мъртва като стара харта на европейска Турция, издадена от г-н Хр. Данова, обтегнаха ръце и крака, облегнаха се разкошно и се приготвиха да се прегърнат с Морфея. Събуха си обущата, простряха попотени крака и блокираха твърде перфидно нашият почитател. Аджелето си отворило краката като садило и го стиснало през кръста като с маша, а Патапа кондисал право в полата му. Не стига и това, ами заявява още претенция, Чардата да го чешял по табаните до тогава, дордето го види, че си затваря очите. Нашият герой възхитен, че ще се види с габровските фараони, с донските казаци, с шипчени и Духовникова, от най-напред не обръщаше никакво внимание, удряше я все на шега и смях. Каза даже, че се чувствувал много добре, защото носовете на двамата му спътници изпълнявали едновременно две длъжности, все в негова полза. Първо, че тия два гиганта, оръдие на обонянието, напечени от юлското слънце в профил, сянката им падаше право върху лицето на Чардафона, колкото пространството наедин калевар, така че го пазеха от жегата; и второ, два носа, да влезеш вътре с кола тръне, като се надули и засумтели, все по едно направление, изпълняваха длъжността на ветрило, т. е. Чардафонът се ползуваше и от хладина.
Но от вас, никой не се е взирал в носовете на тия двама мъже. Родени в два разни града, в две далечни една от друга страни, но ликата и приликата си е ударила печата, природата е била така щедро разположена, щото с две ръце и с открито обятие е създала тия носове. То не са носове, но сякаш, че са крака на тригодишно дете. Справедливостта, обаче, която ни е била завинаги ръководителка и в тоя случай ни кара да признаем, че малки някои вариации съществуват в двете оръдия. На Патапа например, носът е конусообразен, има формата на патладжан, когато на Аджелето е съвсем контраст. Оръдието на Аджелето, като почнеш отгоре надолу, до едно място е равно, прилича на конски гръбнак, лъже окото със своята симетричност. Но дошел не дошел до половината на своето пространство, от един път чупи линия с перпендикулярно наглобение и оставя в профил такава среда и изпъкналост, която прави оптическа измама, щеш не щеш, да признаеш по принцип, че, нему на Аджелето, носа прилича на лакет. Величините общо взето, са почти едни и на двамата. Разликата е тая, че Патапова нос има по-малки канали, които изобразяват устата на шишене. У Аджелето е друга конструкцията: неговите канали са по-широки, но пък стените им са по-тънки така щото общото преодолява над частното.
Колкото за акустическата част, тя е една и съща. Било Аджелето, или Патапа, щом затворят очи и задремят, отведнаж два кавала засвирват дует. Свирнята на Аджелето излазя понякога дрезгава, прилича на гласа на нергелетата, когато оная на Патапа е винаги тънка, като че свири смок. Сега, в нашето пътуване, тия две страшни оръдия бяха блокирали нашия герой, изпотени и разпуснати от жегата, висяха над него, като паламарки, свиреха като зурли.
На първото ханче, Чардафонът само загатна, че такива носове той не е виждал досега, страхът го побивало да ги погледне. На второто ханче, той спомена, че двамата му другари и колата много осуквали, та за туй, ще ги опари. Последните продължаваха да спят в колата, а нашият герой, да има някоя леснина ще хвръкне и кацне по-скоро на Бузлуджа. Кого где срещне по пътя, мъж, жена и пр., все ще да му се обади нещо, все ще заговори с него.
По едно време в колата на тримата другари се почна живот, махане с ръце, дигане бастуни, смях, глъчка и пр. Изминат се няколко минути, животът пак угасва. Патапа и Аджелето пак клюмват глави, а после отведнаж наскочат и захващат да се борят с нашия, който още повече умира да се смее. Спират колата и Аджелето заявява претенции, че има намерение да се премести в друга кола, а Чардафонът примира от смях.
Работата е твърде ясна. Двете гигантски оръдия били предмет на изтезание. По ред и по правило, щом техните стопани клюмнат глава, та заспят нашият герой ги изплющи, или пък ги стисне с двата си пръста като с маша и дуетът престане. После си отвори кутията с тютюн ситен и дребен като емфие, поднесе го под носовете им, и вътре в кутията цяла вихрушка като че се е загнездило помежду духало. Малко по малко, Чардата възстанови своите права във файтона. Наистина, че на едно място, като беше слязал той от колата, двамата му другари го изцериха, като шибнаха конете и го оставиха на половин час назад, да върви пешком; но и той даде платен отговор. Като минувахме Калафорската шума гдето той беше слязъл да върви из тесните пътечки, извади ги, гръмна с револвера си близу до тях, като извика:
– Дръжте се, бастисани сме!
Патапа и Аджелето попадаха около колата, а Чардата се хванал с двете си ръце за сърцето и плаче от смях. Тоя конфуз не можа да се смели от Патапа и Аджелето. Те съставиха съзаклятие против личността на нашия човек с помощта на Зографски, горчивите следствия на което се изпълниха на хотел Баня. Възползувани съзаклятниците от дълбокия сън на нашия герой, причинен от дневните му трудове, взеха та му сортируваха дрехите, туриха го в позиция на примитивна форма и тогава го събудиха да се види. Тая форма възбуди такъв смях у отец Зографски, щото като зяпна един път, та се засмя, мина се минути, минаха се две, а той не дохожда в нормално положение, не може да си затвори устата, да си скрие хубавите маргарени зъби. Взеха се мерки от страна на дружината. Един го хвана през кръста, втори го заля със студена вода, а трети, който беше сам Чардафон, набързо пъхна в устата му лояната свещ откъм дебелата страна, която беше предохранителна мярка, да не би да се заключи отведнъж ченето му…