fbpx
От категория: Каква стана тя

ПУБЛИКАТА НА РЕПУБЛИКАТА

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

Откакто прехвърлиха Сънчо в по-неудобния канал, се налага аз да разправям приказки на внуците.

– Имало едно време едно царство, едно господарство… – започвам, а те:

– Ама госпожата казва, че ние сме република!

– Добре – съгласявам се. – Имало едно време една република, пълна с публика…

– И?

– И тази публика била много интересна – вярвала на всичко. Кажат й – това е вярно – вярвала. Рекат – онова е невярно – пак вярвала. Много интересна публика!

– И?

– И един ден рекли на публиката – задава се една беля, само че тая беля не е онази беля, от приказките, като леко грипче ще ви мине, хич да ви не пука. И публиката взела, че повярвала, и вярвала, докато се оказало, че грипчето не е леко и заради това трябва да се затворят училищата и театрите.

– И?

– И затворили училищата и театрите за публика, а публиката отишла да се забавлява в кръчмите, защото там било по-интересно, отколкото вкъщи.

– И?

– И после затворили кръчмите, но отворили театрите, за да има някакво равенство пред закона.

– И?

– И после обяснили на публиката, че царят на републиката е гол, но спи с пищов до главата, за да си пази чекмеджето, не заради друго, а за да не бръкне някой в него. И пак всички повярвали.

– А защо е цар? Нали публиката живееше в република?

– Защото давал. Види беден човек, бръкне в долапа – даде му петдесет лева. Види друг – пак бръкне – пак петдесет. По едно време му писнало само да бъркоти из бюджетните долапи и взел, че раздал на всички бедни по петдесетачка, та да няма обидени и да го обичат всички.

– И?

– И за да е сигурен, че ще го обичат за постоянно, обещал напролет, ако още го обичат, да продължи да им дава по петдесетачка на месец – и така – до края или на бюджета, или на света.

– И те заобичали ли го?

– Всички много го обичали, с изключение на тези, които обикаляли с линейките по болниците, за да им намерят легла, та да им лекуват лекото грипче.

– А защо обикаляли?

– Защото имало легла, само че нямало. Вие няма да го разберете, но публиката го разбирала прекрасно. Сутрин вярвала, когато министърът на царя обяснявал по телевизията, че в болниците има хиляди празни легла, а вечер не вярвала на очите си, че докторите от бързата помощ плачат, защото не можели да ги намират тия легла.

– Много тъжна приказка!

– Само че с хубав край – вие поне си имате креватчета, хайде, бързо заспивайте, че се съмна!

Гася лампата, затварям вратата, но чувам как внуците си говорят:

– Много изперка дядката, глей какви глупости ни говори.

– Кой пък ще му повярва! Пълни измишльотини! Толкова тъпа публика няма никъде! Само в приказките!

Какво поколение расте! На нищо не вярва!

Не като нас…

Румен БЕЛЧЕВ

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ДА ЖИВЕЕ ХЕПИЕНДЪТ!

Сашко е намерен! Извънредни емисии и повсеместна народна радост. Девет дни телевизионните новини започваха, а често и свършваха със сводки по издирването на изчезналия петокласник. След дълго чакания хепиенд социалните мрежи се напълниха със стария футболен възглас: „Господ е българин!”. Каква е истината за изгубването на детето, едва ли някога ще стане ясно, и не това е най-важното. За последните 20...

Продължете

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ Пиеса в едно действие Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада. Двамата са седнали на пейка в парка. ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки. ГОСПОДИНЪТ:...

Продължете

СЛЕД КАТО МЕ ПРОБИХА

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциа­лист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име