fbpx
От категория: Каква стана тя

Нашият петъчен салон

ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА

Всяка година около литературния Нобел витае нещо, което да разбуни духовете. Разбира се, тези, които не разбират от литература, са най-големите експерти по въпроса „кой заслужава наградата, кой – не”. И все има недоволни!Когато наградиха Боб Дилън – бил музикант, никакъв писател не бил, афроамериканката Тони Морисън нямала талант, но трябвало да направят мили очи на чернокожите, на китаеца Мо Йен пък му дали Нобел, защото Китай останал без нобелист.

Извън подобни „експертни” мнения за никого не е тайна, че този приз става все по-малко литературен и все повече политически. Явно всичко това е естествен процес при девалвацията на всяка една награда. Тази година например Шведската академия връчи Нобела на американската поетеса Луиз Глюк. Журито е било зашеметено от „непогрешимия й поетичен глас, който придава универсалност на индивидуалното съществуване”.

Как звучи само! Направо ти се приисква да пропишеш поезия и някой слънчев ден да влезеш в литературната история. Да, ама не.

Ти си българин и Нобел не ти се полага. Нямаш международно лоби, нито десетки книги, преведени на английски. Освен това не четеш лекции в западни университети.

Така че забрави за Нобела, колкото и гениални стихове да редиш. Нима поезията на Атанас Далчев, Костантин Павлов, Радой Ралин, Иван Методиев, Георги Рупчев, Биньо Иванов и още десетки български поети е по-малко стойностна от тази на Луис Глюк? За разлика от нея обаче, те са имали „късмета” да се родят в България. Приживе книгите им не само не са били превеждани, но и едва са виждали бял свят на собствения си език.

Сега уж не живеем в тоталитарен режим, но държавната политика спрямо преводите е по-безхаберна дори от тази по времето на соца. И ако някой от вас все още си задава въпроса – защо няма българин, носител на Нобел за литература, нека първо се запита – какво правят културните институции, за да подпомогнат родната литература. Колко превода на български книги подкрепи държавата тази година? Отговорът няма никак да ви хареса. В България не съществува нито една работеща програма, която да осигури експорта на родна литература извън пределите на страната. Ако влезем в сайта на Националния център за книгата към НДК, на раздел „преводи” пред очите ни изниква следното съобщение: ”Приемът на кандидатури по програмата е временно преустановен”.

Уважаеми членове на Нобеловия комитет, имайте търпение, съвсем скоро ще си оправим „временните” затруднения. След това дупе да ви е яко от български кандидати за Нобел!

Влади Христов

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ДА ЖИВЕЕ ХЕПИЕНДЪТ!

Сашко е намерен! Извънредни емисии и повсеместна народна радост. Девет дни телевизионните новини започваха, а често и свършваха със сводки по издирването на изчезналия петокласник. След дълго чакания хепиенд социалните мрежи се напълниха със стария футболен възглас: „Господ е българин!”. Каква е истината за изгубването на детето, едва ли някога ще стане ясно, и не това е най-важното. За последните 20...

Продължете

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ Пиеса в едно действие Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада. Двамата са седнали на пейка в парка. ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки. ГОСПОДИНЪТ:...

Продължете

СЛЕД КАТО МЕ ПРОБИХА

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциа­лист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име