fbpx
От категория: Каква стана тя

Възрастта не е порок

МИХАИЛ ВЕШИМ НА 3 Х 20

Първите 20 години на Михаил Вешим тънат в неизвестност. Никой нищо не е чувал за тях. Самият той твърди, че е бил послушно дете и старателен ученик, но никой не му се връзва.

Вторите му 20 години започват бурно – в родната казарма. Ако се вярва на разказите му, там той се е издигнал ако не до армейски генерал, то поне до морски капитан, на което повечето вярват, защото след като го уволниха, поделението му бе разформировано, а морският ни флот – нарязан на скрап.

В останалите осемнайсет от въпросните двайсет години той пърпори из страната с трабантчето, наричано гальовно в редакцията „Синята птица“, и описва за „Стършел“ разни недопускови неща за пускови обекти, строи ИПК „Родина“, за да има какво да се взривява трийсетина години по-късно, пие руска водка в Северна Корея, купонясва в китайски влакове, след завръщането си в България сваля две-три правителства и първия член от една конституция, изобщо – занимава се с общественополезна дейност.

Третите двайсет години са доста объркани – твърди се, че в началото се сдобива с английски съсед, когото по-късно сменя с руски, за да се обзаведе в края на краищата с истински германски пациент.

Маршрутите на пътуванията му също се променят – посещава Нашингтон, а впоследствие в рамките на националната си програма за ограмотяване на телевизионни водещи ги светва какво означава думата оксиморон.

В свободното си време е главен редактор на „Стършел“, в който работи четирийсет от шейсетте си години. Неблагодарна длъжност, която понася стоически, като истински повелител на осите.

Следващите двайсет години са все още непредвидими, какъвто е и самият той. Но че ще се сдобие с нови съседи и пациенти – сме сигурни.

Наздраве, Мише!

Стършелите

 

 

ПРИЗНАНИЕ ЗА ТАЛАНТА

В началото едно необходимо уточнение: у нас има най-малко пет писателски съюза (докато пиша това, може да са станали и повече). В тях членуват около 2500 члена (докато пресмятам, вероятно се увеличават). А книгите от български автори излизат средно в тираж 500. Следователно: на един четящ се падат по 5 пишещи (докато завърша този текст, пишещите сигурно ще се удвоят).

Преди петнайсетина години родните законотворци приеха нова алинея, разпореждане, наредба или допълнение към закона за данъчното облагане. То засягаше и нас, стършелите, свободни хора със свободни професии. Творците със свободни професии (писатели, художници,  сценаристи, режисьори) ще плащат понисък данък от други – например журналисти, артисти, юристи…

– Нужен ви е документ, че сте писатели! – каза нашата, стършелова счетоводителка.

Майтапи ли се: коя държава в света издава документ за писател? Не съм чувал на граф Лев Николаевич да са му издали удостоверение за писател. Антон Павлович също не е имал такъв документ, няма го в днешно време и най-тиражният автор – Стивън Кинг.

Счетоводителката ни е сериозна жена – спазва буквата на закона. Показа ни две-три страници, изпъстрени с параграфи и алинеи, които нарече „нормативен акт”. И ни поведе (стършелова група от петима писатели) към някаква агенция, дирекция или управление, където да ни признаят за творци.

Ето ни пред гише – зад него седи чиновничка, сериозна почти колкото нашата счетоводителка.

– Добър ден! – казва колежката ни. – Водя ви петима писатели да им издадете документи за упражнявана творческа дейност…

Жената зад гишето ни оглежда един по един – не сме й познати. Не само че не ни е чела, не ни е мяркала дори някъде по телевизията.

– Аз как да разбера, че това са писатели? Днес всеки пише.

– Имат издадени книги! – обяснява счетоводителката.

– Че то всеки може да издаде книга! – отвръща чиновничката, която явно е наясно с особеностите на литературния живот в България.

– Но те са известни писатели! – настоява колежката ни и изрежда нашите имена.

– Не съм ги чувала!

– А кои писатели сте чували?

– Вазов, Елин Пелин, Йовков… Господа, съжалявам, не мога да ви призная за писатели! Помислете сами: идвате ми тук петима! Какво ще стане, ако след вас се наредят още десет такива с претенции за писатели! А утре – петдесет! Кой ще плаща данъци в тази държава?

Държавата пропада!

Друг творец да е, ще се вкисне от бюрокрацията – ще изругае и ще тресне вратата! А на нас абсурдът взе да ни харесва. Нали цял живот абсурд търсим, че да го опишем.

– Ако искате, да драснем някой ред – предлагаме. – Дайте ни лист и молив, пък вие ще прецените кой е от нас е писател и кой не е. Щом държавата ви е сложила на това важно място…

Хората в салона се заслушват, някои се усмихват, други се кискат с глас.

– Не ми губете времето! – жената зад гишето е все по-сериозна.

Не знам как щеше да завърши тоя бюрократичен скеч, ако в тоя момент не се беше появил нейният началник. Той се оказа читател на „Стършел”, позна ни и даже ни поиска автографи. После ни призна за творци – по смисъла на закона.

Издаде ни и документ.

На моето картонче, голямо колкото банкова карта, пише: Михаил Едикой си… ПИСАТЕЛ!

Такова удостоверение, такова признание нямат нито старият граф Лев Николаевич, нито д-р Чехов или Стивън Кинг.

– – –

Веднъж разказах тази история в приятелска компания, точно така, както сега я разказах на вас.

В компанията имаше и един писател, доста по-известен от мен.

Слушаха ме с интерес, а в края всички се разсмяха.

Само писателят не се засмя, ами се умисли:

– Къде казваш е това място – агенция, дирекция или управление, където издават документи за писатели?

– Ти нямаш нужда от признание! – успокоих го. – Теб са те признали – и критиците, и читателите.

Все пак му обясних как да намери гишето.

После разговорът се отплесна в различни посоки, разказаха се и други истории, смяхме се и на други смешки.

Но половин час по-късно колегата писател се приближи до мен и ми прошепна:

– Къде беше онова място?…

– За тоалетната ли питаш?

– Не, за гишето… Дето ще ми издадат документ за писател.

Михаил ВЕШИМ

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име