fbpx
От категория: Каква стана тя

ДА ПОТРЕТИМ

пък дано да е за хубаво

 Когато един компютър започне да живее свой собствен живот, да тръгва и спира сам, да се прави, че не разбира какво искаме от него, изобщо – да се държи неприлично и да прави каквото си ще, а на монитора да се появява съобщение за системна грешка, на помощ идват трите вълшебни клавиша.

Онези трите, с които машината се рестартира.

Всички съвети за начинаещи започват с този – „Рестартирай, за да се оправи!”

Не винаги помага, но в много случаи умната машинка отново започва да се държи разумно. Естествено, ако нещо в нея не се е прецакало окончателно, та да трябва да се сменя. Тогава се вика разбирач, който изтърбушва цялата кутия, разфъчква я на чаркове, клати глава и компетентно заявява, че от тоя боклук нищо няма да стане, но той ще ни предложи друг – втора ръка, но много по-добър…

С компютрите е лесно – държавата си няма как да сменим с друга, била тя и втора ръка.

А, че дава системна грешка, е очевидно за всички.

Няма как иначе да си обясним по какъв начин бивш собственик на незаконна фабрика за цигари изведнъж стана главен секретар на МВР, а после – и премиер.

Системата даде грешки и при онова, което по навик наричаме опозиция – отнякъде се яви  някоя си Корнелия, която заяви, че прочела програмите на всички партии, най-близка до сърцето й се оказала тая, на БСП, та й станала член, за да є стане по-късно и председател.

Заместникът є пък, вместо да се бори за правата на трудещите се, си регистрира фирма за производство на електричество и започна да го продава на пролетариата.

Голям бъг се получи и в скритопокритата опозиционна, но и управляваща партия за права и свободи – за някакви си двайсетина години излезлият гол като пушка от затвора неин председател изненадващо се оказа собственик на ТЕЦ – Варна, с пристанището барабар.

Патриотично настроената опозиция, дошла на власт, се зае да продава съвсем истински български паспорти.

Още по-патриотично настроената – да бие бабички на границата.

И всички заедно, в един глас ни убеждават, че само те, единствено те, и никой друг, ще могат да ни оправят.

Оправят в какъв смисъл – не става ясно, надяваме се, в добрия.

И ни обясняват, че като не ги харесваме, всъщност сме тъпи тулупи, които не знаят какво искат.

Това, което не искаме са точно тези бъгове в системата. Сигурно, ако я рестартираме ще се

явят нови – една веднъж сбъркана държава не може изведнъж да тръгне като хората.

Но пък нищо не пречи да я рестартираме. С надеждата, че един ден все пак ще се оправи.

Както би рекъл добрият войник Швейк – да потретим, пък дано да е за хубаво!

Румен БЕЛЧЕВ

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ДА ЖИВЕЕ ХЕПИЕНДЪТ!

Сашко е намерен! Извънредни емисии и повсеместна народна радост. Девет дни телевизионните новини започваха, а често и свършваха със сводки по издирването на изчезналия петокласник. След дълго чакания хепиенд социалните мрежи се напълниха със стария футболен възглас: „Господ е българин!”. Каква е истината за изгубването на детето, едва ли някога ще стане ясно, и не това е най-важното. За последните 20...

Продължете

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ Пиеса в едно действие Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада. Двамата са седнали на пейка в парка. ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки. ГОСПОДИНЪТ:...

Продължете

СЛЕД КАТО МЕ ПРОБИХА

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциа­лист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име