fbpx
От категория: Каква стана тя

НОРВЕЖЦИ ЧАКАТ НА ГАРАТА

Абе, какви са тия норвежци, се запитах тези дни – и защо не са примерно непалци ? И що чакат на гарата, а не на аерогарата?  Да не казвам,  че не виждам връзка между тях  и Закона за социалните услуги (ЗСУ)!…

Така се губех в догадки, докато накрая един приятел ме светна. Във въпросния и  заработил от 1 юли  норматив било записано, че ако някой  „упражни насилие“ върху детето си, то му бива отнето и връчено на т. нар. „резидент”. С други думи – прибирам джиесема на моя палавец  или му изключвам компютъра – тогава  набира той социалния инспектор, който идва, грабва ми го и го връчва на съответните норвежци, които чакат с вагони на гарата да го отведат някъде към Трондхайм. В тази държава нежността към наследниците била издигната в култ – и в съда по правата в Страсбург  от всичките 18 обжалвани дела за насилие върху деца 17 идвали  от Норвегия. А понеже на много тамошни родители  им били отнети наследниците, те нямали друг изход, освен да дойдат у  нас с надеждата да си при­хванат накое и друго „насилено” детенце.

Леле, рекох си, ще ли може чорбаджи Марко, обичният ми герой от „Под игото”, да отгледа чедата си „в условията не ЗСУ”? Как ще им рече „фармасони”, „протестанти” и „Пийте бе, маскари!”, да не говорим ако изтимари по врата някое хлапе? Запретено му е – щото  е закарфичило то за антерийката си лентичка „Don’t  touch me!” и няма право тейкото агресор „да навлиза в личното му пространство”…

Но, честно казано,  проблемът  е преувеличен. Вярно, не сме либерални като норвеж­ците, но и не сме садисти. А и да отнемеш  дете е дело Сизифово.  Нужни са сигнали и доклади, инспектори и педагози,  общински комисии, съдилища, обжалвания… Трябва да си вярно терорист, за да ти вземат наследника. Но не им е лесна работата на комисиите – как например да постъпят с майка, спяща пияна с бутилка в едната ръка и с бебе в другата…

Но това е малкият проблем. Големият е, че ЗСУ записва социалните услуги (защо да не ги наречем „грижи„ – опериращият лекар  „хирургическа услуга” ли ни върши?) да се превърнат в „търговска дейност”. Хайде сега, не стига че превърнахме докторите в комерсанти, ами да сторим такива и жениците, носещи вкъщи храната на инвалидите! Добре е все пак,  че напористата социална министърка Деница Сачева се съпикяса овреме и престана да нарича услугите „търговски”, а и парламентът също видя, че прекалява, и в правилника към ЗСУ също махна тази формула…

Но нататък започна ходенето по мъките. „Дундуркан” с години, въпросният закон бе приет…, ала веднага започнаха промени. На всичко отгоре, по липса на подготвени за тази работа фирми, услугите ще се вършат както досега – от общинските  „Социални грижи”. И това до идната година, а, говори се – и до по-идната.  А защо тогава се избърза със закон,  който ще заработи едва след година – две? Явно някой реши да се изкове престиж… Та,  това е накратко начинът   държавата да абдикира от социалните услуги и да ги предаде на разните НПО, фондации и сдружения. Резервирайки за себе си аристократския  дълг  –  „методическия контрол”, „централното бюджетиране”.

Тук отново  далдисваме  в позната ситуация. Едва държавата ни се отърва от посредниците (например онези в горивата), а сега си открива нови. Да извинява новият ЗСУ  – но всичко може да се върши – както досега –  от държавните, областните и общинските социални служби (не сме Китай и  не е трудно да бъдат  обслужвани нашите шепа хора – 36 хил. регистрирани). А към бъдещите фирмаджии  винаги ще сме подозрителни.  Че това не е зидане на къщи  или  бране на марули, а грижа за  живи хора… И познатото до болка чиновникарство. ЗСУ произвежда нови структури – Агенция за социално подпомагане, Агенция за качество на социалните услуги,  Съвети за социални услуги към общините. Със задачата всички те да „мониторират” фирмаджиите. Това си е чистопробна  „бюрокрация в акция”. Отново щатове, длъжности, директори с шофьори и секретарки.  Със съответното натоварване на бюджета при съмнително подобряване на грижите.

Така че, ако трябва да съм точен – на гарата да чакат не норвежци, а чиновници.

Наско Мандаджиев

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име