fbpx
От категория: Каква стана тя

Читателски неволи

Всяка пролет феновете на книгите чакат с нетърпение т. нар. Пролетен базар на книгата или както накратко го наричаме – панаир.
Тази година заради европредседателството събитието не беше в сградата на НДК, а в градинката пред двореца. От съображения за сигурността, казаха властимащите и дотам с обясненията. Дойде панаирът, издателствата са напъхани в шатри и павилиони, навън жега, потят се на слънцето горките родни читатели, потят се и компенсират горещината с разхладителни напитки. Дотук добре, но ето, че идва големият проб­лем. Единствената тоалетна в района не работи. Иначе е механизирана, вратите се отварят чрез електронна система. По български обаче, като пуснеш левче, вратата не се отваря, нямало вода – свети таблото. Който видял надписа – видял, който не е – „влага” левчето в полза на фирмата собственик. Какво следва – ядосаният и едва сдържащ се читател започва неистово да се разхожда и да търси резервен вариант – друга спасителна тоалетна, където да се облекчи.
Срам, не срам – читателят се принуждава да попита някой издател от шатрите: „Извинете, вие тука ходите ли до тоалетна и ако изобщо ходите, къде всъщност е тя?”. Представителят на издателския бранш най-учтиво посочва обособената лятна сцена. С ускорен ход читателят се насочва натам. Да, има тоалетна, но вода отново няма. Ама че гадни издатели, да не си предупредят собствените читатели за безводието. За щастие, вратата е разбита и всеки може да влиза и излиза, без да рискува левчето си. Читателят запушва нос и нахлува в помещението. След малко пребледнял, но облекчен изхвръква от нещото, наречено тоалетна. Сяда да си поеме въздух край обилно шуртящите шардравани: „Аааа, за тях вода може да има, за хората в нужда – не може”.
В това време към читателя се приближава беловлас охранител. „Колега, тук не е редно да се седи, може да ви удари токът, има LED лампи. През нощта светят, през деня бие ток”. Читателят не издържа на тази реплика и с пълен глас се възправя срещу охранителя: „Слушайте какво, не съм ви никакъв колега, аз съм читател, на седмица чета по минимум пет книги, а вие сигурно последната книга, която сте прочели, е „Под игото” в училище. Освен това не ме интересува какви са лампите и дали бие ток, дори напук ще си потопя краката в шадравана да се разхладя”. Охранителят на секундата се хвърля върху читателя с надеждата да го спаси. Да, но вместо да го избута надалече от водата, и двамата падат в шадравана.
Разбира се, никакъв ток не ги хваща, защото LED лампите отдавна не работят. Под буйните аплодисменти на издатели, читатели и случайно преминаващи туристи, охранителят и читателят излизат от шадравана мокри до кости, но прегърнати.
Хепи енд. Завеса.
Влади ХРИСТОВ

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ЕДИН ЗАДРЪСТЕН КАЗУС

В Сатиричния театър „Алеко Константинов” от известно време се играе спектакълът „Една задръстена звезда” от Слав Танев и Боряна Иванова. Режисьор: Калин Сърменов. Режисьорът сигурно е този, но за авторите на текста не е сигурно. По-вярно ще е да се каже, че автор на пиесата е нашият колега, стършелът Йордан Попов, напуснал ни в края на 2015. Малко предистория: През 2015...

Продължете

Директно от играта

Здравейте, драги приятели на най-красивата игра! Днес коментаторският ни пункт е разположен в зала 12 на Градския съд, където ще проследим пряко първото за сезона открито съдебно заседание срещу Иван Петров - Изверга, подсъдим по 92 обвинения в рекет, въоръжени грабежи, документни измами и неправилно паркиране. Ще приключи ли вечното дерби между Изверга и закона, ще влезе ли той в затвора?...

Продължете

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име