fbpx
От категория: Класика в жанра

из “Как западат и се провалят държавите”

Стоян Михайловски
(1856 – 1927)

… За да охарактеризират публичния живот на новите българи, нашите дейци са навикнали да думат безразлично ту освобождението на България, ту свободата на България.

Свободата е друго и друго е освобождение.

Свободата, както рекох, е явление на вътрешния живот. Истинската свобода почнува непременно с морално възраждане.

Освобождението е явление из външния живот. То е нещо веществено.

Свободата се добива чрез вековни усилия за превъзпитание.

Освобождението може да бъде плод на едно щастливо военно действие и да дойде в един ден.

Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Жално е, че тази истина не е смогнала още да си пробие път в България.

Българските млади политикани вярват във всемогъществото на революционерството.

Да, революция у безкултурен народ – (разбира се, ние се изразяваме неправилно, когато говорим за революция у безкултурен народ, такъв народ е способен да прави само сокашки безчиния и метежи) – да, революция може да донесе освобождение, сиреч материална волност.

Но революция не ражда свобода, сиреч духовна волност.

Когато е въпрос не само за физическа еманципация, но и за еманципация на духа – не трябва да се забравя никога урокът, що ни дава историята на всички европейски народи:

Че най-мъдрият и най-законният революционер е Времето.

(…)

Истинският, реалният, живоносният прогрес върви отдолу нагоре.

А ето как става това. Доблестни, самоотвержени, даровити и работоспособни хора – наречете ги, както щете – възпитатели, просветители, водители, наставници, учители, книжовници, проповедници, апостоли – отиват между народа да работят за неговото превъзпитание. За това отиване между народа често говорят и френски, и руски писатели. Aller au people – е френската формула. Идти в народ – руската. Книга и проповед, печатна реч и живо слово – казаните будители прибягват към всички просветни модуси pour creer une ame au people (Aug. Comte), за да създадат душа у народа. Те насаждат у него вяра в доброто, в истинното, в хубавото, в правдивото, в благородното, във възвишеното. Те му дават да разбере, че добротворството е върховен закон във всемира, че любовта е всемирната и единствена творческа мощ, че злото, сиреч принципът на разрушението, е отрицание на законите на живота, че то минава и отминава безследно – понеже разрушението не може да бъде увековечено, че най-сетне Бог, извор и начало на всички блага, е дал на човека правила за живеене, като му е дал съвест, и че мъдри хора са само онези, които винаги съгласуват своята воля с волята на своя Творец!

Върху публичните наставници и апостоли лежи и друга мисия: да дадат политическо възпитание на тълпите.

Що е дълг? Що е право? Какви са връзките между дълг и право? Що е управление? Безкултурните и малокултурните тълпи не знаят това. Те поверяват уреждането на общите работи – не на хора вещи, чистосърдечни и мъдри – а на хищници и бахтотражи (търсачи на облаги – бел. ред.), за които общото невежество е златна рудница – предадена тям за безотговорно експлоатиране.

Бахтотражите-властници превръщат човешките същества в илоти;   апостолите-наставници превръщат илотите в граждани; те са дословно творители на граждански съвести.

В обществото има една всевечна борба – между две непримирими социални сили: борба между развратители и просветители.

Неправдата е дело на първите; те го насаждат в публичния дух. Знаменосители на правото са вторите. Те правят от несъзнателната човешка сбирщина одухотворена народностна цялост; всяко общество, обладаващо самопознание и себепочитание, е тяхно дело. Те превръщат вертепната държава в правова държава.

Правото не е обаче първото понятие, което апостолите насаждат в публичната психика.

Правото не е първоначален принцип в организацията на обществото – не е, тъй да речеме, пръв извор и основа на всяка уредба.

Правото е последица.

Правото изхожда от изпълнен дълг.

Върховното социално начало е длъжността.

Първоначалната социална връзка между членовете на обществото е длъжността.

Социалното сдружение, националното съжителство би било невъзможно, ако всякой рече:

– Аз искам да благувам, у мене има право на щастие!

Служиш ли най-напред и преди всичко на себе си, не си годен да служиш на другите – и никога не ще бъдеш годен да служиш на другите – и никога не ще бъдеш годен да служиш тям – понеже за лични ламтежи и жадности няма никога насита, понеже за самоугодливостта, самообаянието и самопоклонството не дохожда никога край.

Правовото социално устройство ни налага по един най-положителен и настойчив начин да забравяме нашето аз!

В обществото всеки трябва да даде себе си или – ако можем тъй да се изразиме – да подари себе си на ближните си. Това е то солидарност, без която няма ред и правда.

Човекът е член на едно общество – за да служи на това общество.

И само като служи на обществото, той служи на себе си – понеже, когато всеки залита за всички – излиза, че всички залитат за всекиго. Прочее, дълг значи служение. Дълг значи и още самопожертвувание…

…Прогресът е прочее, муден.

Ние казахме на друго място на що се дължи тая мудност. Простолюдието не е способно да работи над себе си, за да въздействува над себе си. То чака всичко от водачите си. А самоусъвършенствувание, което отделната личност може да достигне за двадесет и пет години – чрез повседневно самовъздействие, тълпите едва го до-стигат за двесте и петдесет години вследствие на апостолските проповеди.

Но нека отидем докрая – в тая теория на прогреса.

Какъв е последният стадий на тоя ход по пътя на прогреса?

Култура и гражданственост – ето две думи, които определят тоя последен стадий.

Бездушната сбирщина се превръща в същински народ – в това, което на запад наричат нация – пораждат се общ дух, обща съвест, общо мнение – заживява на бял свят общество, надарено със своя морална физиономия, свои народни аспирации, свои обществени идеали, своя цивилизация – общество, способно да се грижи за общите си интереси, способно да упражнява строг и повсеминутен контрол на всичко, що се върши в негово име, общество, годно за self-gouvernement.

Тогава – в така назряло политически общество – ето какво констатирва историята.

Не са властници и управници, които превъзпитават народните маси – а наопаки, превъзпитаните народни маси превъзпитават своите властници и управници.

И ето как прогресът върви отдолу нагоре.

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име