fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ДЕФЕКТЪТ ДАДЕ ЕФЕКТ

Потрябваха ми за едно нещо 499 лева и 99 стотинки и понеже лимитът на картата ми е 400 лева, наложи се да ида в банката.

– Бих искал да изтегля 500 лева – казах и подадох личната си карта на момичето зад плексигласовата преграда.

Тя я взе и започна да я върти в ръцете си.

– Проблем ли има? – попитах.

Девойката потвърди:

– Не мога да разбера вие ли сте на личната карта или не сте вие.

– Как да не съм аз?! Нали ме виждате, аз съм!

– Виждам ви, обаче заради маската не мога да разгледам лицето ви.

– Ами тогава да си махна маската? – предложих логично.

– Как ще си махате маската?! В затворени помещения само с маски, има си правила!

– И сега какво правим?

Тя дълбоко се замисли, аз също и секунди по-късно ми хрумна, че трябва да объркам системата, да разчупя шаблона, така да се каже.

– Искам да внеса 10 лева! – казах и плеснах на гишето съответната банкнота.

Девойката я взе, провери дали е истинска и ми поиска още два и петдесет.

– Откъде накъде?! – ахнах.

– Понеже не знаем ваша ли е сметка или не е ваша, ще действам по протокола за внасяне на пари в чужда сметка, според който се дължи такса за операцията в размер…

– Абе, вие подигравате ли ми се?! – кипнах.

– По-спокойно, ако обичате! – сряза ме тя.

С крайчеца на окото забелязах, че бодигардът – мъж в завидната възраст на пенсиониран полицай, застана нащрек. Казах възможно най-спокойно:

– Нали аз ви дадох личната карта, значи е моя! Съответно и сметката е моя!

– Вие ми дадохте лична карта, която може да сте намерили на улицата. Или да сте откраднали например.

– Глупости! Каква е тази банка?! Върнете ми десетте лева, не ви искам услугите!

– Как ще ви ги върна?! Може да не са ваши!

– Как да не са мои?! Нали аз ви ги подадох?!

– Може да сте ми ги подали вие, а може да е бил друг човек, който, докато аз съм била насочила вниманието си към детектора за фалшиви банкноти, да си е тръгнал и вие да сте застанали на неговото място! Как да ви различа двамата, като сте с маски?!

– Е сега ще я махна тая маска да ме различиш! – изкрещях.

– Не пипай маската! – изпищя момичето.

Бодигардът цъфна зад гърба ми и за да ме респектира, задиша във врата ми. Излъчих огромно презрение с гърба си, а на девойката казах:

– Добре, ето и таксата, действай!

Тя нацупено извърши своето и хладно ми пожела приятен ден, след което се загледа в тавана.

– Какъв приятен ден, дай си ми личната карта!

– Как ще ви я дам, господине?! Чужда карта!

– Ама нали аз ви я дадох?!…

– Хайде да не започваме отначало! Има си протокол за действие с карти без ясен собственик! Търсете си я в полицията след три дни!

– Ясно ли е или да викам колегите за допълнителни обяснения! – изръмжа бодигардът иззад гърба ми.

Без да им обръщам повече внимание си тръгнах. В крайна сметка така маскиран няма да е голям проблем да “обруля” на улицата, по-точно в някоя глуха уличка в потайна доба 499 лева и 99 стотинки за онова нещо. Като ще съм с маска, поне да има полза!

Сега чакам бързото производство в ареста на районното. Най-вероятно ще се отърва с условна присъда за хулиганство, поне така каза един мъж, представящ се за моя адвокат, но дали наистина е той ще разбера, едва когато отпадне изискването за носене на маски в затворени помещения.

Весел Цанков

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име