fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

КАСТА ДИВА

Издокарана в новия си спортен екип, закупен онлайн с намаление, Мелъди слизаше с пружинираща стъпка по стълбището на кооперацията си. Студентката по оперно пеене с най-мелодичното име, както я наричаше вокалният й педагог, бързаше да поднови сутрешното си бягане в парка. Слава богу, ограничението за спортуване поради епидемията от коронавирус беше в миналото. Девойката стигна най-долната площадка и съзря сигналнозелен надпис върху вратата на сервизното помещение, където чистачката на входа леля Капка държеше парцалите и препаратите си.

„Каста Дива“ – гласеше посланието.

О, сигурно ученикът от последния етаж бе оставил това съобщение за Мелъди. Всеки път, като се разминеха, той залепваше поглед върху нея. Колко мило, помисли си тя и отвори входната врата с лакът. Зад ъгъла на кооперацията се размина с университетския преподавател по италиански проф. Граматиков, който прибираше чихуа-хуата си от разходка.

Щом влезе във входа, ученият погледна за втори път през този ден двете думи и съжали, че не са изписани в оригинал. Ами да, кой освен жената, която се грижи за чистотата на входа, заслужава да бъде наречена „непорочна богиня”. Как не се бе сетил пръв за това.

Десет минути по-късно покрай надписа мина брокерът на недвижими имоти Иванов, от последния етаж. Зелените думи моментално събудиха професионалния му интерес и той ги разгледа най-задълбочено. Дали някой нов жилищен комплекс от затворен тип не се рекламира по този нестандартен и евтин начин? „Каста Дива“ – трябва да провери това име, все пак карантината няма да продължи вечно.

Когато офталмологът д-р Петров, чийто кабинет бе затворен от няколко седмици, мина покрай  надписа „Каста Дива“, той със задоволство си помисли, че в неговия вход живее и друг почитател на творчеството на Белини.

Следващият живущ, който спря пред написаното във входа, беше Косара от втория етаж. Тя беше служителка в туристическа фирма – настояща ли, бивша ли, не се знаеше, но засега в принудителен отпуск. Надписът я сепна. В първия момент є се привидя като Каза Дива и Косара помисли, че някой конкурент предлага къща за гости под носа й. После разбра грешката си, но й хрумна, че може би това е екзотична дестинация, която ще им възроди бизнеса.

Мелъди се прибра изморена от джогинга, но един поглед към искрящото признание й вдъхна нови сили. Може би един ден самата тя ще излезе на сцената в ролята на Норма? Пусна си освежителен душ, а с него и самата  „Каста Дива“ –  с усилен докрай звук.

„О, Боже!“ изпъшка художникът Радослав, събуден от силната музика у съседката.

Докато отваряше очи, той си припомняше какво бе сторил снощи. Първо от издателството го бяха уведомили, че спират отпечатването на детската книжка с негови илюстрации. Моментът не бил подходящ. Готовата му изложба беше  отложена за неопределено време. Повече от месец нямаше никакви доходи, но пък наемът, сметките и осигуровките неуморно чукаха на вратата. Негов приятел от Англия му каза, че получава безвъзмездна помощ заради намалелите си доходи, а у нас предлагаха на самоосигуряващите се банкови кредити…. Безпаричието и безизходицата го бяха ядосали и  снощи в яда си Радослав беше написал във входа със зелен спрей обвинителното „Каста“ – по адрес на управниците.

Не, те не са обикновена политическа каста, те са диви и прости  за висока култура…Затова добави и „Дива“…

Ами ако го издирят по почерка? Трябваше да слезе да заличи надписа.

Докато се обличаше, долу на входа леля Капка, чистачката, се чудеше на посланието: „Капка? Дива? Това аз ли съм? Това ли заслужих? Срам нямате в този вход, иначе за интелигентни претендирате!“

Ирена Георгиева

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име