Някъде под връх Тяншан,
във едно градче Ухан
имало китаец Ян.
Преживявал той нормално,
но веднъж и най-фатално
влязъл във един бордел,
хапнал прилеп с бешамел,
сетне се поразболел
и след малко поумрел.
***
Ето как от тоз уханец
тръгна вирусният танец.
Втори надали ще има.
Нищо не е Хирошима.
Няма друг изобретил
по-чудовищен бацил.
…. Ян ще коронясат с лист)
„Първи Ковид нобелист”.
***
„Още древните папируси
информират ни за вируси.
Чак дори при Нефертити
има щамове открити.
При сина й Птоломей
стигнали са апогей.
Но са пили не белина,
а нектар и медовина”.
Тъй тръбят археолози
в коментари и прогнози.
Ето, казват, вече знай се,
че от Ковид деветнайсе
е избухнала пандемия
от Египет до Кирения.
Нямали дезинфектанти
тия първобитни сванти.
Карали го аджамийски.
Нямали и Мутафчийски.
Техните им фараони
не познавали пагони.
Ако само биха знали
да си турят генерали –
щяха да посмъкнат в миг
вируса от своя пик.
***
Тази най-дълбока древност
ни внуши една потребност:
да си кажем с ум и знания:
Бог въздава наказания !
***
Настана хаос в битието.
Не можеш зърна деколтето
на някоя красива мацка,
защото крие се под маска.
Мартин се жени за Албена.
Но схемата е провалена.
Не им се случи брачна нощ,
защото забранява НОЩ.
Нарежда Щабът:
„Карантина!
Не се събирайте двамина.
Подходите ли сексуално,
допуска се – но дигитално.
И съблюдавайте закона:
креват с размери два персона
разрязвайте го със триона.
Налагаме съдебна санкция
ако не спите на дистанция.
И длъжни сте да не забравяте –
след месеци деца ще правите.
Беше тя каквато беше –
днес ви ръководи Гешев!”
***
Влязоха плеймейтки в криза.
Сметката им не излиза.
Техните богати чичковци
спрели да са им паричковци.
Уж безстрашни кавалери,
а странят от изневери.
***
Тъй животът дигитален,
се превърна във морален.
Вместо секс и рокендрол –
мерки и теглилки бол.
Вчера любиш се най-стръвно –
днес лежиш и мериш кръвно.
А от Лом една роднина
все те пита за ваксина.
***
…Доще скоро лето жарко.
Ще се юрнем пак във парка.
И Мартинчо – как си требе –
ще снабди Албена с бебе.
Баба ще покани дядо:
„Хайде, старо, на ливада!”
****
Приказката тука
свършва със поука:
След всяка проклетия
избива се чивия.
Наско МАНДАДЖИЕВ
