РАДЕВ – БЕЗПАРАДЕВ
Копродукция на Ран Босилек – М. Вешим

Драги ми Смехурко,

Отзарана,  щом на екрана брифингът  захвана, баба Корнеляна ме навика със закана:

– Ставай, Позитанчо, не леж на дивана! Мързелът като поток те влачи, а има важни задачи!

– Бабо, точно следя Мутафчийски с нагласа най-майтапчийска. Гледам как с Ковида плаши народа, сякаш е овча порода.

Казано честно за  генерала – той заслужава едно „хвала!”, но аз пред баба немея, пред нея това да призная не смея. Нашата баба мрази го Щаба и тоз генерал, за нея той е формен абдал. Властта си го ползва за фон, иначе е Бойков бушон, при гаф най-малък дори, бушонът мигом ще изгори.

– Генералът-доктор е вражи, той изобщо не важи! Сега слушай, момче, значи – спусна ми Корни партийни задачи. – В тази утрин омайна възлагам ти мисия тайна. Към „Дондуков” тръгваш с небрежна походка, уж на невинна разходка. На „Ларгото” ще видиш двама войници – с пушки и високи чепици. Минаваш спокойно край техния пост, казваш, че на президента личен си гост. Внимаваш само в едно – да не те снимат от „Дондуков” 1. Оттам врагът ни не спира нас, позитанци, да  шпионира. Влезеш ли на президента във входа – няма страшно, там другарите са от наша порода. Ще те посрещне пиарка напета, ще те вкара на президента ни в кабинета. Срещнеш ли Румен, не се правиш на умен или на велик, а даваш му ей тоз плик!

Ей го тоя плик!

Не питах какво има в плика – баба щеше да се развика. Чатнах, че е послание тайно – не съм вчерашен, байно. Под сакото турих писмото, тръгнах с бързичка крачка да изпълня тая задачка. Като кренвирш „Аз ям” бях готов плика да изям, ако полицай ме стопира или  по пътя агент шпионира.

Но с преследвачи нямах проблеми – „Ларгото” стигнах за нулево време. Видях поста с двата войника – единият от служба го стяга чепика, другият, без да му дреме, просто люпеше семе.

После всичко мина по план, от баба ни начертан. Изрекох паролата: „На президента съм гост“, пропусна ме военният пост. Но вместо лицето, което да е във фоайето, там лично срещна ме Деса – президентска принцеса.

Знаеш, Смехурко, тя е малко проклета, но сега с фризьорката беше заета, та бързо въведе ме в кабинета.

Тук за днес ме очакваше най-големият стрес: президентът беше пред мене, но пълзеше на колене!

Летецът Радев сам, в единение, на пода играеше на самолетно учение.  Върху килима и на паркета бе строил пет-шест самолета. От разни модели, дяволите ги взели – аз съм момче иначе чело, но не разбирам от авиодело.

– Виж, младеж, таз ескадрила, колко е лекокрила! Изтребителят „Миг“ самолет е велик! Велик, велик – като нашия войник!

Тук мощно „Ура!“ тишината на кабинета раздра. Огледах се – бойкият фон идеше от касетофон. По мегафон пък се чу ясно:  „Главите надясно! За по-о-чест!“ – тук  Радев, генерал безпарадев, вдигна ръка и с жест – на мен отдаде ми чест…

Нелепа ситуация – участвах в тържество-симулация. Заради изолация отлагат парада – затуй президентът ни страда. Не само тук това се налага – и в Москва е подобна картина – парад няма заради карантина. Там Радев бе канен лично от Путин за гост – между страните ни да е мост.

– Имаш смартфон. Щракни ми снимка на самолетния фон – рече ми Румен и посочи телефона ми умен. – Щом е готова, ще я пратя на Вова – свидетелство за ета, що ево люблю и жду ответа, как руский турист – болгарское лета…

Получи се снимка като картинка – льотчикът Радев, този път без половинка, в кабинета, насред паркета, командва пет-шест самолета.

После му връчих от баба колета. Щом зърна дебелия плик, президентът посърна на лик, сети се – с тоя грамаж от „Позитано“ идеше инструктаж.

Дори с въздишка ми  довери:

–  Омръзна ми – рече. – Тя да пише моите речи! Недей ме вини, ще ме побъркат тия жени! Корни, Илияна и Деса, пък и на Решетников оная метреса… И бившата ДеСе тука ми се натресе. Добре си бях, общо взето, когато летях сам в небето! В таз политика коя амбиция ме натика!

Жал ми стана, Смехурко, за небесния ас – смачкан видя ми се като фас. Това страшно го товари, че служи на разни господари. Накрая  ще му бият и шута, за нов мандат ще му скрият парашута.

Истината тук е такава: самолети да управлява той става, но не и да управлява държава.

Бъди здрав, Смехурко, в нашия град по-точно ще ни е без парад!

Твой приятел –в политиката новобранец,
иначе Весел Позитанец