fbpx
От категория: Каква стана тя

ПОЗИТАНСКО ЦАРСТВО-20

РАДЕВ – БЕЗПАРАДЕВ
Копродукция на Ран Босилек – М. Вешим

Драги ми Смехурко,

Отзарана,  щом на екрана брифингът  захвана, баба Корнеляна ме навика със закана:

– Ставай, Позитанчо, не леж на дивана! Мързелът като поток те влачи, а има важни задачи!

– Бабо, точно следя Мутафчийски с нагласа най-майтапчийска. Гледам как с Ковида плаши народа, сякаш е овча порода.

Казано честно за  генерала – той заслужава едно „хвала!”, но аз пред баба немея, пред нея това да призная не смея. Нашата баба мрази го Щаба и тоз генерал, за нея той е формен абдал. Властта си го ползва за фон, иначе е Бойков бушон, при гаф най-малък дори, бушонът мигом ще изгори.

– Генералът-доктор е вражи, той изобщо не важи! Сега слушай, момче, значи – спусна ми Корни партийни задачи. – В тази утрин омайна възлагам ти мисия тайна. Към „Дондуков” тръгваш с небрежна походка, уж на невинна разходка. На „Ларгото” ще видиш двама войници – с пушки и високи чепици. Минаваш спокойно край техния пост, казваш, че на президента личен си гост. Внимаваш само в едно – да не те снимат от „Дондуков” 1. Оттам врагът ни не спира нас, позитанци, да  шпионира. Влезеш ли на президента във входа – няма страшно, там другарите са от наша порода. Ще те посрещне пиарка напета, ще те вкара на президента ни в кабинета. Срещнеш ли Румен, не се правиш на умен или на велик, а даваш му ей тоз плик!

Ей го тоя плик!

Не питах какво има в плика – баба щеше да се развика. Чатнах, че е послание тайно – не съм вчерашен, байно. Под сакото турих писмото, тръгнах с бързичка крачка да изпълня тая задачка. Като кренвирш „Аз ям” бях готов плика да изям, ако полицай ме стопира или  по пътя агент шпионира.

Но с преследвачи нямах проблеми – „Ларгото” стигнах за нулево време. Видях поста с двата войника – единият от служба го стяга чепика, другият, без да му дреме, просто люпеше семе.

После всичко мина по план, от баба ни начертан. Изрекох паролата: „На президента съм гост“, пропусна ме военният пост. Но вместо лицето, което да е във фоайето, там лично срещна ме Деса – президентска принцеса.

Знаеш, Смехурко, тя е малко проклета, но сега с фризьорката беше заета, та бързо въведе ме в кабинета.

Тук за днес ме очакваше най-големият стрес: президентът беше пред мене, но пълзеше на колене!

Летецът Радев сам, в единение, на пода играеше на самолетно учение.  Върху килима и на паркета бе строил пет-шест самолета. От разни модели, дяволите ги взели – аз съм момче иначе чело, но не разбирам от авиодело.

– Виж, младеж, таз ескадрила, колко е лекокрила! Изтребителят „Миг“ самолет е велик! Велик, велик – като нашия войник!

Тук мощно „Ура!“ тишината на кабинета раздра. Огледах се – бойкият фон идеше от касетофон. По мегафон пък се чу ясно:  „Главите надясно! За по-о-чест!“ – тук  Радев, генерал безпарадев, вдигна ръка и с жест – на мен отдаде ми чест…

Нелепа ситуация – участвах в тържество-симулация. Заради изолация отлагат парада – затуй президентът ни страда. Не само тук това се налага – и в Москва е подобна картина – парад няма заради карантина. Там Радев бе канен лично от Путин за гост – между страните ни да е мост.

– Имаш смартфон. Щракни ми снимка на самолетния фон – рече ми Румен и посочи телефона ми умен. – Щом е готова, ще я пратя на Вова – свидетелство за ета, що ево люблю и жду ответа, как руский турист – болгарское лета…

Получи се снимка като картинка – льотчикът Радев, този път без половинка, в кабинета, насред паркета, командва пет-шест самолета.

После му връчих от баба колета. Щом зърна дебелия плик, президентът посърна на лик, сети се – с тоя грамаж от „Позитано“ идеше инструктаж.

Дори с въздишка ми  довери:

–  Омръзна ми – рече. – Тя да пише моите речи! Недей ме вини, ще ме побъркат тия жени! Корни, Илияна и Деса, пък и на Решетников оная метреса… И бившата ДеСе тука ми се натресе. Добре си бях, общо взето, когато летях сам в небето! В таз политика коя амбиция ме натика!

Жал ми стана, Смехурко, за небесния ас – смачкан видя ми се като фас. Това страшно го товари, че служи на разни господари. Накрая  ще му бият и шута, за нов мандат ще му скрият парашута.

Истината тук е такава: самолети да управлява той става, но не и да управлява държава.

Бъди здрав, Смехурко, в нашия град по-точно ще ни е без парад!

 

Твой приятел –в политиката новобранец,
иначе Весел Позитанец

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име