fbpx
От категория: Класика в жанра

100 години от рождението на Валери Петров

Валери Петров
(1920 – 2014)

РЕПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ „ХАШ”

Кои книги напоследък
радват се на просто редък,
изумителен напредък?
Тези книги, тези книги
със убийства и интриги
дето, ха де, затвори ги,
докато на „Плана“ – 5
нашият майор напет,
стиснал верен пистолет,
не съзре следи, които
водят към едно корито,
ужким старо и разбито,
но което, щом по цинка
той го тръкне със пуцинка,
ще открие начертан
план на мотопед „Балкан“,
който вража нам държава
жаждува да притежава…
Да, тез книги в страшна треска
дирят се и гълтат днеска:
книгите със шпионаж,
книгите със саботаж –
Отче наш,
тираж
нам даж
за тоз бранш
насущний наш!
А понеже всеки знае,
че наистина така е,
нека бъде този наш
поетичен репортаж
вместо във стила банален,
в стил шпионско-криминален,
взет от библиотека „Лъч“.
– O. K.! Тенк`ю вери мъч!

 ГЛАВА ПЪРВА

– Тук нещо се крие!
Всичко гаче ли ясно не ми е! –
си помисли другарят Попов,
поддиректор на нашия нов
комбинат за мазутови печки. –
Тези гайки са май че мънечки
и не знам как ще бъдат монтирани.
От кого ли са те проектирани? –

Тъй си казва значи той
и сред планове безброй
вижда на един, че има
разлика от 5 сантима.

– Тука действа вража шайка!
Вашта майка, нашта гайка
изменили сте нарочно
с болта да не пасва точно! –

Тъй извиква в гняв суров
поддиректорът Попов

и в подкрепа на това,
неизрекъл тез слова,
зърва, видима едва,
буквата латинска Хаш,
със която някой враж
специалист по саботаж
не веднъж, не даже дваж,
а дор триж със подла мисъл
плана грешен бил подписал.
– „Хаш-Хаш-Хаш“! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ВТОРА

– Вината е в тора.
Такъв добив при толкоз фосфат!
Но ще видим кой кум и кой сват! –

Така Спас, агронома, си каза
и отвесната бръчка проряза
още младото Спасово чело…

А в тоз миг надалече от село,
във завода полиетиленов
инженерите Колев и Ненов
наблюдаваха с трепет и страх
как пред тях
етиленът на прах,
наместо да втаса
в прозрачна пластмаса,
държи се в процеса съвсем непонятно,
ултрагаменски и суперфорсфатно!…
И тръгват по гарите
Спас и другарите
и ето накрая
откриват оная
бележка, съставена по всички правила,
но с грешка, която била, значи, направила
в завода за шушляци тор да довтаса,
а на блока със рапица – пластическа маса.
Грешка? Може. Но защо?
Не е толкоз просто то!
Налице е, явно, враж
твърде подъл саботаж!
Ако беше грешка баш,
би ли етиленът наш,
както и фосфатът ваш,
носил знака „Троен Хаш“,
който не веднъж, не дваж,
а навред три пъти баш
този спец по саботаж,
драснал е, за да докаже,
че с такъв голям кураж е,
та надсмива ни се даже!
– „Хаш-Хаш-Хаш“! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!

 ГЛАВА ТРЕТА

…И ги пращат.
И за труд се те захващат,
но за жалост
и уви,
все нахалост
им върви:
Сред дошлите
от чужбина
са съмнителни двамина,
но тоз има алиби,
онзи пък едва ли би…

А във същото време
саботьорът не дреме:
Тук заводът за обуща
някакви кошмари пуща.

Там изписва института
срещу западна валута
уред, обявен за брак
във века на Гей-Люсак.

Тука бива произведен
филм пореден –
ама бледен,
ама беден,
филма неден,
всичко от чужбина има,
даже има и да взима.

Там измисля се батерийка
за откриване Америйка.

Тук талант е съкратен
и заместен със кретен.

Там споменатата „Плана“
бива трижди разкопана,
тъй че в кал остава скрито
мотопедното корито.

Тук и там из края наш
някой върши саботаж
и под всеки саботаж
слага своя „Троен Хаш“…

Сред шишета,
край кьошета
на ухо мълвата шета,
а мълва когато шета,
в миг я хващат аташета:

– Кой е този „Троен Хаш“?
– Наш не е! – Не е и наш!
– Е, че чий ще е тогаж!
Уж не скръстваме ръце,
а пък на, едно лице,
явно действащо за НАТО,
ни остава непознато.
Я да се порови всеки
в тайните си картотеки! –

И вълна вълната гони
към различни пентагони
и различни пентагони
свиват рамене с пагони:
– Наш не е! Не е наш!
Имахме един на стаж
по аркутинския плаж,
но забърка се в миш-маш,
след което
в МВР-то
пази горния етаж.
– Е, тогава кой е той,
тази предан нам герой,
спъващ сам по почин свой
болшевишкия им строй?…

(Краят в следващия брой.)

             ***

– Не, не става тая
с края.
Искам кой е да узная! –
Тъй ще каже някой патил
от романите читател.
А въпросната разгадка
много проста е и кратка:

Работата е, че Хаша
бил от азбуката наша
и четял се значи не
като „Хаш“, а като „Не“,
като наше „Н“ трикратно,
казващо съвсем понятно,
че наред със всички вражи
опити за саботажи
има друг вид саботаж,
не по чужди инструктаж,
ами местен забутаж,
недознаш и замоташ,
чийто автор си е баш
Н-якой Н-екадърник Н-аш!

Ето, ето
кой бил, дето
зашифрован бил под Н-то:
Н-якой Н-екадърник Н-аш,
мой съсед и твой адаш,
скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш,
който хем ни мъчи с дваж
по-невидим саботаж,
хем се пъчи, че е наш,
и то наш със дълъг стаж,
страшно наш като блиндаж
и на всичко наше страж!

…Със което и завършва
този тайнствен репортаж.

_______________________________
* Първа публикация – в. “Стършел”, бр. 1427/15 юни 1973 г.

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ЕДИН ЗАДРЪСТЕН КАЗУС

В Сатиричния театър „Алеко Константинов” от известно време се играе спектакълът „Една задръстена звезда” от Слав Танев и Боряна Иванова. Режисьор: Калин Сърменов. Режисьорът сигурно е този, но за авторите на текста не е сигурно. По-вярно ще е да се каже, че автор на пиесата е нашият колега, стършелът Йордан Попов, напуснал ни в края на 2015. Малко предистория: През 2015...

Продължете

Директно от играта

Здравейте, драги приятели на най-красивата игра! Днес коментаторският ни пункт е разположен в зала 12 на Градския съд, където ще проследим пряко първото за сезона открито съдебно заседание срещу Иван Петров - Изверга, подсъдим по 92 обвинения в рекет, въоръжени грабежи, документни измами и неправилно паркиране. Ще приключи ли вечното дерби между Изверга и закона, ще влезе ли той в затвора?...

Продължете

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име