– Заемете позиция за атака! – изхриптя Дарт Вейдър по секретния интерком.
Космическата флотилия направи флангов маньовър и навлезе в плътните слоеве на атмосферата. Лордът застана пред огромния илюминатор. Земята беше в краката му. Апетитна и обла като грижливо наторявана ябълка. Пълководецът потри ръце. В мрачината на командната зала заискри статично електричество.
– Изстреляйте сонда-разузнавач! – разпореди се Рицарят на тъмнината.
От крайцера излетя шпионска капсула и се насочи към повърхността на планетата. Обстановката трябваше да се проучи преди да пуснат бронираните канонерки.
В слушалките отекна първият доклад:
– Летя над квадрат 13-А1. Зона: България. Обект: София. Позиция: Околовръстно шосе. Обстановка: Асфалт с противотанкови ровове. Вали киселинен дъжд. По банкета засичам самоходни бактериологични бомби. Дебнат в храстите.
Дарт Вейдър притаи дъх. Очевидно земляните го очакваха. Да пусне канонерките на този терен би било самоубийство. А това е само предната полоса на отбраната!
Сондата продължи да докладва:
– Летя над квадрат 13-А2. Позиция: Женски пазар. Обстановка: Сергии с опасни генно-модифицирани организми. Местните ги ядат.
Вейдър задиша учестено. Врагът се храни с
ГМО?! Пфу! Що за чудовища ядат тия гадости? Планът за биологична атака отиваше по дяволите.
– Докладвам сводка от местните вестници – продължи сондата. – „Пипалата на Октопода се разрастват”, „Крушата гръмна Крокодила”, „Хамстера плаши с развалени зъби”, „Моркова и Козела изядоха главата на прокурор”…
– Ужас! – подскочи Принцът на мрака. – Това са последиците от ГМО-то! Само ГМО причинява такива чудовищни мутации!
Генералите зад него започнаха да се изнасят на пръсти.
– Върнете се в строя, страхливци! – изръмжа Пълководецът и удуши с поглед най-близкия офицер.
Генералите козируваха с треперещи кунки.
Сондата неумолимо продължи:
– Летя над квадрат 13-А3. Позиция: Позиция: Парламент. Обстановка: Тече петъчен парламентарен контрол. Давам звук и картина.
Всички се взряха в плазмения монитор. От трибуната се изказваше сфероид, който очевидно страхуваше присъстващите в залата.
– Джаба? – опули се Дарт Вейдър и потръпна.
– Потвърждавам. Джаба. – отвърна сондата.
Това беше прекалено. Противотанкови ровове – добре. Бактериологични бомби – бива. ГМО – ще се оправим някак. Но Джаба да страхува в Парламента? Тук имаше нещо гнило… Камерата се фокусира върху сектора на правителството. Там безгрижно си седяха премиерът и военният министър. Разговаряха под сурдинка за „шменти-капели” и въздействието на коронавирусвърху пенсионната реформа.
Лорд Вейдър се изпоти.
– Люк Скайуокър?… Йода?… Джедаите са тук!
Викът му отекна чак до задния отсек на кораба и причини лека паника сред екипажа.
„Шменти капели”! Кодовото название на операцията бе разгадано. Дори вече планираха ликвидацията на старата имперска гвардия, която отдавна беше за пенсия…
Десетина звездни плъха прекосиха залата по посока на изхода.
Ситуацията излизаше от контрол.
Внезапно корабът потръпна.
Антените засякоха мощен сигнал. На екрана се появи неопределено същество с надпис: „Азис”.
Съществото скимтеше, пъшкаше и правеше странни движения с ханша. Всичко това бе съпроводено от шум в неравноделен ритъм.
– Лия? Какво е станало с теб? – изпъшка Повелителят на Тъмната Сила.
Да, това беше Принцеса Лия, очевидно мутирала от злоупотреба с ГМО. Тя играеше танца на войната и зовеше за противоестествена разправа с врага!
Лордът на Тъмнината получи апоплектичен удар. Залитна по посока на генералите си, но там нямаше кой да го подкрепи – висшият команден състав отдавна си бе плюл на петите.
– Отбой! Отбой! – изхриптя Дарт Вейдър, колкото да придаде известно приличие на поголовното бягство.
Имперската флота се разпръсна в различни посоки на Галактиката.
***
В това време по телевизиите съобщаваха за поредното НЛО над парламента. Но това не впечатли никого. На жълтите павета беше пълно с паднали от Луната, които постоянно се изстрелваха в орбитата на властта. Нищо необичайно… А всъщност никой на тази планета не се и досещаше, че едно героично балканско племе бе спасило Цивилизацията от междузвездна война, благодарение на своята очарователна проклетия.
Петър КРАЕВСКИ