fbpx
От категория: Класика в жанра

С Д-Р БОЖАНОВ ДОКАЗВАМЕ, ЧЕ ХЕМИНГУЕЙ Е БЕЗДАРНИК

       Ясен АНТОВ (1929 – 2009)

Беше август, горещо, пък и стаите на д-р Божанов гледаха на запад, та разговорът естествено се насочи към това как е по-добре – да изстудим в хладилника сливовата ракия или в чашите да пускаме парчета лед.

– За организма – каза д-р Божанов – с оглед на белтъчния състав на клетката е по-функционално…

Бе доктор по литература.

Рекох, че ми е все едно. След като вече съм изпил петстотин грама, следващите може да бъдат и с лед.

– Глупости говориш – каза д-р Божанов, – защото за организма е по-функционално…

Има думи, които се набиват в главата и от тях отърваване няма.

– Функциониращото – продължи той, – което всъщност е най-важ­ното… Наздраве!

Бе много горещо. Гледал съм филми за Южна Америка – нещо от тоя род. Освен това стаите бяха западни и слънцето ги бе напекло като фурни.

– В Южна Америка – рекох, – драги ми докторе, хората слагат щори на прозорците. А ти си ме поканил…

– А пък аз никога няма да сложа щори – рече той, – защото щорите…

Не се разбра защо няма да сложи. Тъй като мисълта му отново се насочи към организма и функционалното.

– Човешкият организъм, д-р Петров – каза ми той…

– Не съм никакъв доктор! – възпротивих се. – Аз съм най-обикновен асистент. Човек с малко „ч”! Хайде, за твое здраве!

– Моля ти се, ще ме обидиш! – скочи той. – С голямо „ч” си, с най-голямото „ч” на света! Шест мет­ра и половина „ч”! За д-р Петров с главно „ч” – пия наздраве!

И ме целуна.

– Добре де – рекох, – карай да върви. Защо обаче не вземеш да изстудиш тая ракия в банята? Най-доб­рият начин е такъв: захлупваш шишето със стъклена чашка и пускаш отгоре струята…

– Доколкото си спомням – каза докторът, – вие, д-р Петров, пих­те в началото и топла ракия, а сега изведнъж – хайде, моля ви се – студена! Само ще ме разкарвате напред-назад. От такива като вас…

– А защо ти, д-р Божанов, започна да ми говориш на „вие”? Да ти кажа ли защо? Защото се напи, с извинение! Хайде де, допреди малко приятели с главно „п”, а сега – „вие”, д-р Петров! Пиянски работи.

И ако обича да ми изстуди ракията, защото иначе ще стана да си ида, ще го вземат дяволите, не стига, че стаите му са западни, ами и щори нямало да слага. Виж го ти него.

Пихме по чаша, за да се сдобрим, и той отиде в банята да изстудява другата бутилка.

Най-много обичам, когато съм на гости и домакините не са в стаята, да им разглеждам библиотеката. Надничам в техния духовен свят, така да се каже, правя им в най-общи линии напречен разрез. Защото домашната библиотека е нещо интимно, както са интимни черновите на писателите-гении, любовните писма на женените и бельото…

– Домашната библиотека, д-р Божанов – казах аз, когато се появи с бутилката гол до кръста, – е интимна, както са интимни черновите на женените и бельото на гениите.

И аз си свалих ризата.

– Книгата – каза д-р Божанов, като се загледа в библиотеката – е светилник за народа. Книгата е запален факел.

И наля.

Взех да разгръщам някаква книга. Стори ми се интересна, автор – Хемингуей.

– Голям автор! – казах. – Какви книги е написал, тури му пепел! „Старецът и морето”, а? Ами за оная, дето, без да иска, улучва мъжа си в главата – здраве му кажи!

– Глупости – рече докторът и падна на земята. – Кръгла нула, нула цяло и четири.

– Защо? – попитах. – Няма ли образи? Няма ли разобличение? Хемингуей винаги…

– Да му умра на образите – рече докторът убедено. – И на цялата му книга отгоре. Има само едно хубаво – дето под линия дава рецепти за коктейли. На всяка страница – коктейли. Заедно с рецептите. Пие като побъркан – по дванайсет, по шестнайсет…

– Лъже! – казах аз. – Лъже, та се къса.

Той скочи:

– Прав си! Сега ще го хвана аз тоя Хемингуей! Имам вермут, имам и джин, и лимон дал господ! Сега ще изджуркам един коктейл „Том Колинс”, да го видя аз!

И наистина донесе вермут, джин, лимон и лед и започна да клати някаква бъркалка. Клатеше и смучеше и докато гледаше в книгата, аз му наливах от студената ракия. Така, полека-лека, изпихме и тая бутилка.

– Време е вече – казах, когато видях, че в шишето няма нищо – да минем на Том Джонс.

– „Том Колинс” – поправи ме д-р Божанов. – Подай си чашата.

Пихме по един „Том Колинс”, общо взето, безлична напитка, само дето бе сладникава и студена. Изпих­ме по шестнайсет, аз ги броех на глас, а д-р Божанов ги отбелязваше с флумастер на стената.

След шестнайсетия минахме на друг коктейл – „Дайкири”. Намерихме рецептата му пак в книгата. Изпихме по дванайсет – доста разхладителни ни се видяха. И тогава докторът се сети за оня коктейл, дето го нямало у Хемингуей.

– Ще ида до кухнята да направя по едно „Блъди Мери”.

И наистина отиде, докторът му с доктор, отиде и донесе по едно „Блъди Мери”. Обясни ми, че това било „Кървавото Миче”, слагало се водка и доматен сок и черен пипер.

– Ха наздраве – каза, – да го видим този Хемингуей на кого ще продава краставици!

– Този Хемингуей – казах аз накрая – всъщност не е никакъв писател. Той е един обикновен маниак…

– Точно така, маниак – потвърди моят приятел от килима, където се бе намерил.

– Маниак и некадърник!

– Типично бездарие – добави докторът и се прозина. – Той да изпие толкова сливова, па после и по 120 коктейла, и накрая едно „Блъди Мери” – па ще ми пише после за стареца и морето и за испански тореадори – оле!

– Той не може – съгласих се – една дописка да напише… аз да го опъна на сливовата отначало…

Д-р Божанов каза, че открай време е бил убеден в негодността на този автор. Но колкото се отнасяло например до Стайнбек…

– Не ми говори – извиках. – И Стайнбек е бездарник! Той пък само бира пие – говедото му с говедо! Я да го почна аз със сливова…

След това се прехвърлихме на френските белетристи.

Беше горещо, толкова горещо, че д-р Божанов, преди да заспи на килима, си събу и панталона.

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име