Ако се вярва на проучванията, близо половин милион от нас изтъркват билетчета за по 43 лева месечно. Някъде около четири процента от средната работна заплата отиват за изтъркване.
Пак ако се вярва на статистиките, за книги българинът харчи 0,6 (нула цяло и шест десети) на сто от приходите си.
Вие кога за последно пипахте книга? Не за да й забършете прахта, а за да погледнете буквичките в нея и да видите как става чудото – буквите се подреждат в думи, които, както казва класикът, понякога дявол знае какво значат.
Докато си спомняте, ще ви припомня една друга история.
В един хубав ден един учител по музика изловил, че някакъв хаймана вместо да внимава в урока, си чете книжка под чина.
– Какво четеш ти, сине майчин – попитал учителят, защото по това време така питали учителите, – я дай да видя с какво се забавляваш ти по време на час.
Погледнал в книгата, прочел първата строфа, прочел втората и разтреперан започнал на черната дъска с тебешира да разчертава петолиние и да пише нотите на тая песен, която уж всички знаем – „Върви, народе възродени”…
Такава е историята, така са станали нещата.
Да си помислим как днес би протекъл подобен разговор.
Учителят по музика пак ще спипа хаймана да прави нещо под чина.
– Извинете за безпокойството, млади господине, мога ли да получа известна информация за извънкласните ви занимания в час – ще рече политкоректно учителят, а ученикът не толкова гузно ще измъкне изпод чина билетче от лотарията.
Учителят ще го погледне, ще извади стотинка от джоба си, ще изтрие последните две числа и радостно ще възкликне:
– Чувството е невероятно!
И ще хукне по коридора да се хвали каква голяма печалба е изтрита в неговия клас. А новият химн във възхвала на писмеността така и няма да бъде написан.
А новият химн във възхвала на писмеността така и няма да бъде написан.
Защо ви разказвам тази история?
Не е заради това, че когато си купувате книга за десет лева, два веднага заминават в държавния бюджет като данък добавена стойност, а когато си купувате билетче за десет лева – не. Не е заради това, че у нас билетчетата са освободени от повечето данъци, а българските книги – не. При три милиарда приходи хазартът е платил малко под сто и осемдесет милиона данък (нула цяло и шест десети от процента). За книгите данни няма, даже статистиката не се интересува от тях.
Очевидно държавата е преценила кое е по-важно за нея и българщината.
Та, защо ли ви разправям всичко това и ви губя времето?
Ами – сетете се сами. Спомнихте ли си откога не сте пипали книга?
Няма да ви мъча повече – много по-отдавна, отколкото сте изтрили поредното билетче.
И – няма нужда от нови химни – само мъничко ще редактираме стария и ще викнем, та ще запеем:
„Изтрий, народе възродени…”
И чувството наистина ще е невероятно!
Румен Белчев
