Ако един стършел се качи на перваза на парламента и заяви,че ще скочи, дали ще докарат пожарната да го спасява? А телевизии да го заснемат? Дали ще го интервюират в сутрешни блокове и вечерни емисии? Ще го защити ли дежурната човеколюбка Мая Манолова, ще се застъпи ли за него в пленарната зала опозиционната ораторка Нинова или Верния (на Бойко) Тома, депутат от управляващото мнозинство?

Стършелите нямат камиони, че да преградят магистрала или граничен пункт, шепа са, за да затворят „Орлов мост”, а ако опънат палатка пред президентството, едва ли някой ще я забележи. И да облекат фанелки „Системата (на разпространение) ни убива!”, най-много да предизвикат иронични усмивки: „И вас ли…”

Не само нас – и други печатни издания ще убие хаосът в разпространението. По-малките, независимите, самостоятелните – тези, зад които не стоят партийни или бизнес-интереси издания, които не са бухалки или жълти парцали.

Изглежда това е била целта на занятието. А – и да се врътнат едни пари. Едни милиони да излязат от джоба на държавата и да влязат в частния.

Това се разбира от последния ход на „Български пощи”, държавната институция, която от 1-ви март уж щеше да разпространява печата до всяка точка в страната, за да гарантира свободата на словото. Само за седмица пощите разбраха, че няма да се справят и вече обявиха конкурс за подизпълнител – на частна фирма за 4 години ще бъдат дадени 60 милиона лева от държавата, за да организира продажбата на печатните издания.

Не знаем още коя ще бъде печелившата фирма, но се досещаме – онази същата, която уж фалира заради това, че не продава талончета от одържавената със закон лотария. Фирмата, която държеше монопола върху разпространението и принадлежеше, макар и неофициално… познайте на Кой.

Очертава се бъдещата картинка: държавата чрез конкурса на „Български пощи” ще дотира въпросния Кой с по 15 милиона на година, за да продава вестници и списания. А по-нататък може да му откупи и „Лафките” – защо павилионите да стоят затворени на най-атрактивните за продажба места в градовете…

И в крайна сметка Кой ще е продължи да си е монополист на печатния пазар, вече обезпечен с 60 милиона за четири години. И ще продължи да налага своите издания, а другите – да умират!

Ето това е схемата, която започнаха да ни прилагат още в края на октомври миналата година с изказването на премиера Бойко Борисов,че държавата, чрез „Български пощи“, ще поеме разпространението на печата, за да се гарантира свободата на словото.

Не свободата – държавата ще гарантира печалбата на един мастит бизнесмен.

И не остана никакво съмнение, че две обемисти фигури – единият официален управник, а другият – управник в сянка, действат заедно – като сиамски близнаци.

Докато „неизвестната“ фирма за разпространение спечели обявения конкурс ще мине време – седмици, а може и месеци. В този период ще бъде пълен хаос – читатели ще звънят в редакцията да питат къде се продава „Стършел“, а ние няма да можем да кажем, защото и нас никой не ни информира. Нито пък ще знаем какъв тираж да отпечатваме, къде и колко от него се продава, колко се бракува… Докато ние чакаме нещо да ни платят, печатницата ще чака от нас да є платим… Но дълго няма да ни чака.

В прокурорския жаргон напоследък влезе едно съкращение – ОПГ, Организирана Престъпна Група.

В случая с разпространението на печата пак имаме нещо такова, но по-различно, с участието на държавата – ЗОПГ.

Зле Организирана Престъпна Група.

М. Вешим