fbpx
От категория: Каква стана тя

СУЕТА СУЕТ

Зима. Виелица. Поледица. Сняг до пояс. Пуст град. Но Дочо Леков си крачи по улиците и си свирка безгрижно – пременен, издокаран, изтупан. Къде ли са сега всички красиви жени да му се усмихват? Да му махат от балконите? Да го канят със светнали очи? И как няма да му се усмихват, да му махат и да го канят, като дрипите на дънките му се развяват, конците висят на вълма, всяка огромна дупка струва поне три стотачки, а косматите му кълки, морави от студ, надничат изпод дизайнерските безцветни парцали и поздравяват света с “Ех, хубаво е да се живее, ма’а му стара!”. Дочо Леков не просто носи дънките – той спи с тях, къпе се с тях, прави си безброй селфита с тях, живее заради тях.

Само подир седмица обаче Дочо Леков забелязва тревожна промяна – от непрекъснатото носене дънките му започват да се износват. Вълмата изтъняват и окапват, парцалите добиват наситен цвят, дрипелите зарастват под майсторски шевове. Дочо Леков продължава да не сваля дънките дори там, където няма как да не ги сваля, а те все по-бързо се изтъркват и след няколко дни вече са неузнаваемо цели, оцветени в морско-лазурно-небесно синьо и имат дори безупречни ръбове. Ужасен, Дочо Леков изрязва нови дупки с ножица, дупчи с шило, дъни дънките с огромен чук, жули ги с пила, обработва ги с ренде, сондира ги с бургия, въргаля ги в мръсотия, мята ги под валяк, пали ги с бензин, но тези жалки кръпки не скриват отвратителната и безнадеждната цялост на любимите му дънки. Отчаян, той тича в бутика, откъдето ги е купил, показва колко са изхабени и иска да ги върне. Отговарят му, че приемат обратно само дънки, които са носени разумно и са показали дефекти по вина на производителя, но Дочо Леков очевидно не е свалял дънките цели осем дни и нощи, та затова не е чудно, че те са вече без дупки. Дочо Леков опитва да продаде дънките на бит пазар, но вехтошарят му отказва, понеже дънки без дупки и дрипи сега не се търсели. Дочо Леков издебва един просяк да се залисва с айфона си и му оставя дънките край просешката паничка. Когато ги съзира, просякът изкривява лице гнусливо, хваща ги с два пръста и ги мята в боклукджийската кофа.

Суета сует и всяческая суета, махва с ръка Дочо Леков, прозрял, че времето руши всяко дело человеческо, и тегли една чудовищна майна на всякакви бутици, битаци и моди.

 Никита Нанков

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име