(Не е басня, но не е и друго)
Дрон до дрона, мила моя майно,
безмоторно, тихо, тайно,
дронът дири, дронът дири
вражеските командири.
Даже и на едър план
туй не е аероплан,
а е бръмбар, бръмбъзък,
но уцели ли те, цък,
цъкат хората: язък!
Дронът се ориентира
где е главната квартира
на врага и бомбардира
персонално командира,
ако с карта там планира
нас да ликвидира.
Няма как да допланира.
Ако хукне към колата,
жертвата и под колата
няма как да се опази.
Даже вкъщи под кревата,
на жената под полата,
бръмбарът ще го полази
с неизбежната разплата.
Но и вражеските сили
също пращат ескадрили
накъм нашата квартира
да уцелят командира,
който битка с тях планира.
И за него няма мира.
Целият военен сектор
на света се концентрира
във двубой на дрона с дрон,
както при Ахил и Хектор
е било край Илион.
Даже ако бъдем точни,
по-добър двубой е тоя
от двубоя там край Троя,
щото свършва, без да почне.
Ах, летете, бръмбари, летете
и света обиколете,
да не вземете да спрете,
щото някой все напира
тоя свят да покори
с меч или с пари,
не оставя ни на мира.
Само вие ще им укротите
тия бръмбари в главите…
Марко Ганчев
