fbpx
От категория: Каква стана тя

АМАН ОТ НЕЗАВИСИМИ!

През 1956 г. на Таню Пиронков от пловдивското село Бабек му отнемат земята и земеделския инвентар и насила го принуждават да стане член на ТКЗС. Той не понася този удар и умира. През 1993 г. ТКЗС-то става земеделска кооперация „Надежда” в нарушение на закона: без събрание и без избор на контролна тричленка. Тя наследява от ТКЗС-то цялата земя, трайни насаждения, сгради, техника, животни, оборотни средства, приходи за 1992 г. Нашият читател Йоан Анастасов, внук на Т. Пиронков, отказва да стане член на кооперацията. Той предпочита кооперацията да му плати взетата негова собственост. И през 1994-а  получава 7 процента от дължимото, като му е обяснено, че останалото ще вземе през следващите пет години. Но не получава нищо.

През 1999 г. той се обръща към Районната прокуратура в Пловдив. Прокурор Емилия Петкова отказва предварително производство. В нейните мотиви обаче има неистини. Ето само две. Първата: „Тричленка, представляваща интересите на нечленуващите в кооперацията не е създадена, защото те са само двама”. Това не е вярно, те са повече от 10. Втората: „Йоан Анастасов е получил левовата равностойност на дяловете, които му се полагат”. А той не е получил  93 процента от това, което му се полага. Тези лъжи са от управата на „Надежда”, но прокурор Петкова ги официализира с нейния отказ и те стават основа на одисеята на Й. Анастасов. В нея участват Икономическа полиция, два съдебни състава, Районна, Окръжна и Апелативна прокуратури в Пловдив, както и Върховна касационна прокуратура. Никой не проверява сочените от Й. Анастасов факти. Всички си измиват ръцете с прокурор Е. Петкова, цитирайки нейния отказ за образуване на производство през 1999 г., сякаш е Библията.

Междувременно кооперацията фалира и през 2014 г. съдебен изпълнител разпродава цялата є собственост. След погасяване на дълговете останалите пари са раздадени на кооператорите. Й. Анастасов пак не получава нищо. Тогава пише до Комисията за защита от дискриминация, като цитира Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани. И обяснява, че е жертва на дискриминация от страна на държавата, понеже нейни служители носят вина да бъде дискриминиран: областният управител на Пловдив, разрешил незаконна ликвидация на ТКЗС и учредяване на ЗК „Надежда” без общо събрание; кооперацията, ползвала 20 години негово имущество, без му заплаща нищо, дори и след неговата разпродажба; два съдебни състава и 7 прокурори, които са игнорирали искането му за равноправно третиране с членовете на кооперацията. Затова Й. Анастасов настоява за справедливо обезщетение. Вместо него получава формален отговор: „жалбата не отговаря на изискванията за допустимост.”

Й. Анастасов разбира, че държавните служители в Комисията отказват да търсят вина в държавни органи, защото ако посочат своя работодател за виновник, може да се лишат от хубавите си заплати. Тогава, неполучил от никъде справедливост, се обръща към председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Вместо справедливост получава бюрократично обяснение: Народното събрание не може да вземе отношение към работата на Комисията за защита от дискриминация (чиито членове се назначават от Народното събрание!), понеже тя била… независим орган. Като прокуратурата, като съда, като Народното събрание, като кой ли още не в независимата ни държава. Само г-н Анастасов е зависим – от независимите и безконтролни институции. Които принуждават хора като г-н Анастасов накрая да дирят справедливост не от нашата държава, а от съда в Страсбург.

 Сергей Трайков

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ Пиеса в едно действие Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада. Двамата са седнали на пейка в парка. ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки. ГОСПОДИНЪТ:...

Продължете

СЛЕД КАТО МЕ ПРОБИХА

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциа­лист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която...

Продължете

ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ

ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ Калоян Паргов, функционер на БСП, почти двойник на Вълко Червенков – като  мислене и като излъчване, връчил награда на млада архитектка. Наградата е за „Съхранение и нов живот на наследството”, а архитектката  Дора Иванова е отличена с нея заради усилията є да възроди „чинията” на Бузлуджа – паметника на комунизма, издигнат в началото на 80-те. И сто награди да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име