fbpx
От категория: Класика в жанра

160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА А. П. ЧЕХОВ (1860 – 1904)

ЩЕРКА НА АЛБИОН

Пред къщата на помешчика Грябов спря разкошна каляска с каучукови шини, дебел кочияш и кадифена седалка. От каляската изскочи предводителят на дворяните от уезда Фьодор Андреич Отцов. В пруста го посрещна сънлив лакей.

— Господарите тук ли са? — попита предводителят.

— Съвсем не. Госпожата замина с децата на гости, а господарят с мадмоазел гувернантката отиде за риба. Още от сутринта.

Отцов постоя, поразмисли и тръгна към реката да търси Грябов. Намери го на две версти от къщи, щом наближи реката. Отцов погледна от стръмния бряг на долу и като видя Грябов, избухна в смях… Грябов, едър, тлъст човек с много голяма глава, седеше на пясъка, подвил по турски крака под себе си, и ловеше риба. Шапката му бе килната на тила, връзката — извъртяна встрани. До него стоеше висока тънка англичанка с изпъкнали рачешки очи и голям птичи нос, който приличаше по-скоро на кука, отколкото на нос. Беше облечена с бяла муселинова рокля, през която ясно прозираха мършавите є жълтеникави рамене. На златния й колан висеше златно часовниче. Тя също държеше въдица. Около тях цареше гробна тишина. И двамата стояха, без да помръднат, като реката, където се виждаха плувките им.

— Искаш, ама няма! — засмя се Отцов. — Здравей, Иван Кузмич!

— А… ти ли си? — попита Грябов, без да вдигне очи от водата. — Пристигна ли?

— Както виждаш… А ти още продължаваш с твоите глупости. Не се ли отказа?

— Дяволска работа… Цял ден ловя, от сутринта… Днес нещо не върви. Нищо не съм уловил ни аз, ни тая кикимора. Седим, седим, поне да имаше за какво! Просто да пукнеш.

— Ами зарежи тая работа! Хайде да вървим да пием водка!

— Почакай… Може пък да хванем нещо. Привечер рибата кълве повече… Седя тук, братко, още от сутринта! Такава скука е, че не мога да ти я опиша. Дяволът ме е пристрастил към това нещо! Знам, че е празна работа, ама седя! Седя като някакъв подлец, като каторжник и гледам водата, същински глупак! Трябва да вървя на сенокос, а аз ловя риба. Вчера в Хапонево имаше църковна служба и аз не отидох, а останах да клеча тук с ей тая скумрия… с тая вещица…

— Ама… ти да не си полудял? — попита Отцов и сконфузено хвърли поглед към англичанката. — Да ругаеш пред дама… пък и нея самата…

— Да върви по дяволите! Все едно, тя не разбира бъкел руски. Хвали я, ругай я — все тая! Та виж носа є! Само от него можеш да припаднеш! Седим по цели дни двамата, поне една дума да кажеше! Стои като плашило и пули зъркели към водата.

Англичанката се прозя, смени червейчето и заметна въдицата.

— Чудя є се, братко, на акъла! — продължаваше Грябов. — Десет години живее в Русия глупачката, поне една руска дума да беше научила!… Някое наше аристократче като иде там, и тоз час се научава да плещи по тяхному, а те… дявол ги знае! Ти виж носа є! Носа є виж!

— Е, стига де… Неудобно е… Какво си се заял с жената?

— Тя не е жена, а мома… За годеници сигур мечтае, дяволската кукла. И на някаква гнилоч лъха от нея… Намразих я, братко! Не мога да я гледам равнодушно! Като опули срещу мен зъркелите си, веднага ми призлява, сякаш съм ударил лакътя си в перилото. И тя обича риболова. Виж я: хвърля въдицата, сякаш свещенодейства! Гледа на всичко с презрение… Стои, никаквицата, и разбира, че е човек, значи цар на природата. А знаеш ли как се казва? Уилка Чарлзовна Тфайс! Пфу… Човек не може да го издума!

Дочула името си, англичанката бавно възви нос към Грябов и го изгледа с презрителен поглед. От Грябов тя вдигна очи към Отцов и обля и него с презрение. И всичко това — безмълвно, важно, без да бърза.

— Видя ли? — попита Грябов през смях. — Пада ви се, значи! Ама че кикимора! Само заради децата държа тоя тритон. Ако не бяха те, нямаше да я допусна на десет версти от имението си… Носът є е като на ястреб… А талията? Тая кукла ми прилича на дълъг пирон. Човек направо да я вземе и да я забие в земята. Чакай… Струва ми се, че кълве…

Грябов скочи и дръпна пръта. Кордата се изопна… Грябов дръпна още веднъж и не можа да измъкне въдицата.

— Закачила се е! — рече и се намръщи. — За камък, изглежда… Дявол да го вземе…

Върху лицето му се изписа състрадание. Като въздишаше, неспокойно се движеше и мърмореше проклятия, той започна да тегли кордата. Но това не даде никакъв резултат. Грябов побледня.

— Много жалко! Трябва да влизам във водата.

— Зарежи тая работа!

— Не бива… Тъкмо привечер започва да кълве… Бре, че я свършихме, прости ми, Господи! Ще трябва да вляза във водата. Налага се! Да знаеш как не ми се ще да се разсъбличам! Трябва да натирим англичанката… Неудобно е да се разсъбличам пред нея… Дама е все пак!

Грябов свали шапката и вратовръзката си.

— Мис… ааа… — извърна се той към англичанката. — Мис Тфайс! Же ву при… Е, как да є кажа? Как да ти кажа, че да ме разбереш? Слушайте… нататък! Дръпнете се нататък! Чуваш ли?

Мис Тфайс обля Грябов с презрение и издаде носов звук.

— Какво? Не разбирате? Махай се от тук, на тебе казвам! Трябва да се съблека, кукло дяволска! Нататък върви! Нататък!

Грябов дръпна мис за ръкава, посочи є храстите и приклекна: иди, значи, зад храстите и се скрий там… Като мърдаше енергично веждите си, англичанката изстреля една дълга английска фраза. Двамата помешчици прихнаха.

— За пръв път през живота си чувам гласа є… Ама че гласец! Не разбира! Е, какво да я правя?

— Остави, ти казвам! Да идем да пийнем водка!

— Не бива, сега риболовът трябва да потръгне… Свечерява се… Е, как ще заповядаш да постъпя? Ама че работа! Ще трябва да се събличам пред нея…

Грябов свали редингота и жилетката и седна на пясъка да събуе ботушите си.

— Слушай, Иван Кузмич — каза предводителят, като се кискаше в шепата си. — Това, драги, е вече гавра, издевателство.

— Кой є е крив, че не разбира. Това да им е за урок на чужденците!

Грябов свали ботушите, панталоните, смъкна бельото си и се озова в адамов костюм. Отцов се улови за корема. Беше почервенял от смях и срам. Англичанката замърда вежди и запремига… Върху жълтеникавото є лице пробяга надменна презрителна усмивка.

— Трябва да посвикна със студената вода — рече Грябов, като се тупаше по бедрата. — Кажи, моля ти се, Фьодор Андреич, защо всяко лято по гърдите ми се появяват обриви?

— Влизай по-скоро във водата или се прикрий с нещо! Говедо!

— Поне да се беше засрамила, подлата! — каза Грябов, докато нагазваше във водата и се кръстеше. — Брр… студена вода… Виж я как си мърда веждите! Не се отдръпва… Стои над тълпата! Хе-хе-хе… Дори за хора не ни смята!

Нагазил във водата до колене и изпънат в целия си огромен ръст, той намигна с едното око и рече:

— Това, братко, да не й е Англия!

Мис Тфайс хладнокръвно смени червейчето, прозя се и заметна въдицата. Отцов се извърна. Грябов откачи куката, потопи се и излезе от водата със сумтене. След две минути вече седеше на пясъка и отново хвърляше въдицата.

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име