Един ден след 6-ти септември, Деня на Съединението, научих от Българското национално радио, че Захарий Стоянов бил „грантаджия”. Разбрах го от разговора на Велислава Дърева в предаването „12+3” с водещия Петър Волгин. Събрала в себе си „цялата злоба на русороба”, Дърева си измисли някаква своя „история”, за да обяснява днешната ни журналистика. Тръгна от германския канцлер Бисмарк, който подкупвал медии със „змийски фондове” да го славословят. После награчи Стефан Стамболов, че въвел това и у нас – плащал на вестници и на журналисти. За да стигне до „откритието”: един от „платените” със „змийски фондове” бил и Захарий Стоянов!
„Значи и той е бил „грантаджия” – допълни я духовито Петър Волгин.
Излезе, че Захарий, апостолът от Априлското въстание, двигателят на Съединението, държавникът, журналистът и писател, оставил ни „най-българската книга „Записки по българските въстания”, е поръчков автор. И всеки негов огнен ред против „руската чизма”, против безчинствата на генерала Каулбарс и предателствата на нашите русофили е писан само за пари, а не от някакво родолюбие.
Ех, Дърева, ех, Волгин, навеждайте се колкото искате на Кремъл, но поне светлите личности от историята не мърсете! Или още не можете да простите на Захарий и на Стамболов, че се опънаха на Матушката и не допуснаха да сме днес руска губерния!
След като изсъска за „змийските фондове”, Дърева взе да се превъзнася по Юлиус Фучик и неговия „Репортаж, писан с примка на шията” – това бил за нея пример за доблестна журналистика. За сведение, отношението към Юлиус Фучик в самата Чехия е противоречиво – след промените там излязоха данни, че е бил агент на Гестапо, негови паметници са разрушени, а улици с неговото име са преименувани. Даже има съмнение той ли е писал „Репортажа” си или текстът е фалшификация.
Покрай Фучик Дърева и Волгин сякаш забравиха, че е 7-ми септември – денят, в който се навършиха 45 години от покушението на ДС срещу българския писател-дисидент Георги Марков. Не, не забравиха, премълчаха го. Хвалеха Фучиковия „репортаж” , а стискаха зъби за „Задочните репортажи” на Георги Марков – текстове, доста по-важни за нас, българите. Траеха си, сякаш няма такива репортажи, няма такъв автор, няма „български чадър” и злодейско убийство – съвместна акция на ДС и КГБ.
Разговорът на Дърева с Волгин по БНР бе много точен пример за манипулативната журналистика – може да го пускат на студенти. Или на народните представители от комисията за медии. Да чуят депутатите ни какви предавания ражда българско национално радио юнашко с парите на данъкоплатеца…
М. Вешим
П.П. Докато в деня на годишнината „12+3” премълча смъртта на Георги Марков, в съботния си брой от 9-ти септември вестник „24 часа” я отбеляза, но по „свой” си начин – с нещо като полутекст, нещо като полуистина, нещо като нищо на света… В дописката са изредени факти от живота на писателя, но атентатът на 7-ми септември 1978 на моста „Ватерло” е сведен до „случаен минувач го убожда с чадъра си”. Без нито дума за акцията на ДС, проведена съвместно със съветското КГБ.
Това е днес положението, трийсет години след промените. За престъпленията на ДС се мълчи, едни наследници на службите говорят по медиите, други искат да кметуват.
Е, как да се оправи България?
