Президентът Румен Радев пръв се курдиса за снимка с Нургюл Салимова, след като младата ни шахматистка стана втора на турнира за световната купа в Баку. И я награди с поздравителен плакет (няколко формални изречения в рамка), който не може да є послужи за нищо. Така продължи традицията българската държава да се държи като мащеха към двайсетгодишното момиче от търговищкото село Крепча, което отиде да се състезава в Азербайджан на собствени разноски, защото не получи дори един лев институционална подкрепа. Вместо ненужен плакет, Радев можеше да є дари поне част от своята президентска заплата: 12 762 лева на месец, която при неговите 36 години трудов стаж достига 20 000, а годишно прави 240 000 лева – 8 пъти по-висока от средната заплата на българина и над 20 пъти повече от минималната. Той обаче не го направи, а след грандиозния си успех Нургюл нямаше пари за самолетен билет от Истанбул до София и бе принудена да се друса осем часа в автобус, докато се прибере при оставилите я на произвола на съдбата равнодушни властници и спортни деятели.
Срамното отношение към талантливата девойка бе продължено и от министъра на младежта и спорта Димитър Илиев, който също побърза да се снима с Нургюл и да я награди за уникалното є постижение… с още един, вече звучащ като подигравка плакет. Вместо като бивш състезател и спортен министър поне да я насърчи финансово, се оправда, че нямало перо за това. А иначе пари има колкото искаш, но само не и за Нургюл. Според „Наредба №5 от 29 октомри 2019 година за критериите, условията и реда за награждаване на спортисти и треньори“ въпреки уникалното є постижение за нея не се предвижда дори стотинка. А милата ни татковина залива с пари щангисти и щангистки, борци и боркини, боксьори и боксьорки (да ме прощават езиковедите) и още много други спортове, в които доминират мускулите. Тази наредба е сътворена при третото управление на Бойко Борисов от спортния министър Красен Кралев. Според нея Нургюл може да получи пари единствено ако стане световна шампионка по шахмат – 9000 лева. За сравнение: ако стане световна шампионка по вдигане на тежести, борба, бокс, джудо, самбо, гребане и т.н., ще вземе 50 000. Ако пък стане олимпийска шампионка по изброените вече силови спортове, тя ще се облажи с 250 хиляди. Като шахматистка обаче Нургюл никога не може да бъде наградена с четвърт милион, за нея дискриминационната Наредба № 5 предвижда 9 хиляди за световна титла, 7 – за второ място и 5 за трето, така че космическите суми, определени като материално стимулиране за другите спортисти, никога няма да влязат в джоба на Нургюл. Тя нито трупа мускулна маса, нито гълта анаболи, нито е уличавана при антидопингови проверки. Толкова е демоде, че дори татуировки няма. Това прекрасно и скромно момиче впечатлява с ум вместо с бицепси, но ако продължава да съсредоточава усилията си в развитие на своето мислене, а не на своите мускули, все така ще е извън обсега на големите пари. Защото у нас, както е видно, пари се дават само за мускули.
Сергей Трайков
