Хубав ден е днес – децата тръгват на училище, надяваме се да не завали.
Още един чудесен ден да помразим някого. Не много, разбира се – ние сме цивилизована страна! Мразенето по нашенско се превърна в призвание, в приятна във всяко едно отношение професия – престижна, гарантираща полазване по етажите на властта, рубрика със снимчица във вестниците, покани в телевизиите… Затова, когато някой спомене понятието „реч на омразата“, политици, журналисти и всякакви други общественополезни личности се хващат за кобура и започват да ломотят за свободата на словото.
Разбира се, най-разработеният и удобен терен за мразене е недалечното минало – хващаш кандидат-кмет и му редиш право в очите: „Родината била защитавала фамилията му… Безсрамник! Защитавали са статута на България като съветска колония и еднопартийния и личен режим на Тодор Живков. С кръв, репресии и терор са ги защитавали. С низости и мръсотии, с които са съсипвали хиляди съдби. Това са правили. Това са защитавали! Нищо повече и нищо по-малко! Бре дебелокожо, бре нагло, бре…“
Светкавично на терена се явяват опонентите: „Някога нацистите са нямали насита да разстрелват, да бесят, да гилотинират живите антифашисти. Днес неонацистите нямат насита да убиват убитите вече антифашисти. В името на „евроатлантическите ценности”. Единствената „евроатлантическа ценност” се оказа неонацизмът. Четвъртият райх прекрачи прага на времето.“
Като стане дума за неофашизъм, светкавично се появяват и негови жертви: „Това, което наблюдаваме в нашата страна, е реставрация на неофашизма, реставрация на фашизма във всичките му форми – забрана на партии, забрана на медии, тоталитаризъм, диктатура, една-единствена гледна точка” – оплаква се лидер на партия, набедена за неофашистка.
А кои са тези, които правят всички тия ужасяващи неща?
Разбира се – днешните антикомунисти, които „се опитват да възкресят най-мракобесните комунистически практики. Опитват се да забраняват или както е модерната дума, да „канселират“ всичко, което не се вмества в официозното мислене и говорене.“ А още по-конкретно – жълтопаветниците – те „разбира се, не са екскременти в епруветка, но общуването с тях понякога не е много приятно. Либералите постоянно говорят за човешката свобода, но в същото време са готови да ви убият – буквално – ако не споделяте техните убеждения.“ Миризливичко твърдение, но и плашещо!
Ако още не сте наясно що е либерал – ето: „Хората с претенции, че са интелектуалците в страната, „най-критичната и образована“ част от обществото ни (…), са абсолютно завършено стадо, изтъкано от низки страсти, фобии, параноя и тотална податливост на лъжи, заблуди и фалшиви новини“. Има и научно обяснение на феномена – те са „разглезени, самонадеяни, гневливи и фръцливи, постоянно се провалят и все някой друг им е виновен. Когато тези незрели хора се сдобият с власт, започват да злоупотребяват с нея без задръжки и съсипват всичко, с което се захванат“.
Съвсем конкретно казано – „Говори се, че постове на министри и зам.-министри, както и на изпълнителни директори на ключови държавни дружества се продават в буквалния смисъл на думата“.
Щом се говори – значи със сигурност е вярно! Надяваме се – колкото твърдението, че българският език щял да се изучава като чужд в училище, та от трибуната на Народното събрание ни вдигаха на оръжие: „Чувате ли? В България българският език е чужд. (…) А българщината? А род и Отечество? Безродници, спрете се! Българи, събудете се!“
Тук вече съм съгласен с автора, който, в интерес на истината, по съвсем друг повод написа съвсем приложимото в случая съждение: „Това е нагледен пример за чутовната тъпотия, която е обзела една съществена част от хората, с които населяваме едно жизнено пространство.“
Може би не е зле поне мъничко да се позамислим откъде се яви дивата омраза между нас, българите, кой я подръчква и кой днес я осребрява – политически, електорално, властово и финансово.
И може би ще поспрем да се мразим – поне за мъничко.
Румен БЕЛЧЕВ
*************************************
Цитирани са размисли и страсти на Корнелия Нинова, Костадин Костадинов, Харалан Александров, Борислав Цеков, Велислава Дърева, Петър Кичашки, Кристиян Шкварек, Петър Волгин, Калина Андролова, Владислав Наков.
За повече мястото не стигна!
