Баджанакът намери отнякъде две карфици, бъцна ги в кабелната на комшията, дето минаваше покрай джама на хола, и на телевизора веднага прихванахме последната среща на Нургюл Салимова у Баку. Тъщата намери отнякъде един казан за варене на лютеница и в него надроби малко шопска салата – 7 кила сирене дунавия, 12 кила домати, сорт „ръгби“, 3,5 кг. късоплодни краставички, сорт „запупавела Гергана“ и тъй нататък.
Брат ми намери отнякъде семки – един пакет от три кила, марка „Вашето меню“ за мен, други „Роко“ – за тъщата, „Хулиган“ за баджанака и тъй нататък. Жената направи мидички, подреди ни по тавана соларни лампички, хвърли един бегъл поглед към екрана, където Нургюл си подреждаше фигурките, и вика:
– Аха, готвят италианска партия, вариант „Ласкер“, играна 72-а в Рейкявик, Фишер-Спаски, реми на 74-ия ход.
– Ама, те още не са… – запелтечих, докато тъщата пърлеше някакви хамони с горелка и държеше електроженна маска пред лицето. Когато я отмести, за да провери дали месото е готово, ми заприлича на Дзукеро.
– Не са, ама виж как си оправят маникюра, как шарят с очички и двете… тия неща ние, жените, ги усещаме.
– Срещу Евертън ли играем? – пита брат ми и сложи едно детско корито пред него, в което да люпи семките – съдията от къде е, качването задължително ли е…
Изведнъж всички притихнахме – на екрана Нургюл замахна с една ръка напред за първи ход, но вместо това плесна с ръце и уби една муха. Горячкина се шашардиса от маневрата на нашата – кихна, хлъцна, пусна таймера на втора програма – сушене без гладене и загледа някъде напред, ноточно към мен. Почувствах се почти виновен. Това усещане изпълни стаята, където всички гледахме, и тъщата премести горелката от хамона към слепоочието ми.
– Муха, мухичка – рекох тихо.
– Кон на ф6 – промълви многозначително дикторът на мача с гласа на Мичмана.
– Кон на ф6 слагат само простаците – подхвърли уверено брат ми.
– Е2-е4 – отвръща Горячкина –продължи Мичмана – явно ще се разиграе италианска партия – ние вкупом погледнахме към жената, но тя не даваше и пет пари.
От там нататък всичко в партията шах вървеше гладко – на 7-ия ход изядохме цялото сирене от шопската салата, на 12-ия избацахме всички краставички, на 19-ия тъщата събра всички резенчета домати от казана. Щяла да прави салца в бирени шишета. Сосът обаче остана и го отопихме с мидичките. На 23-ия ход свършиха и семките, и хамоните.
И настана гладомор. На 34-ия ход вече беше станало вторник и се споглеждахме кой пръв ще докопа горелката и…
Между 41-ия и 62-ия всички задрямахме…
По едно време се събудихме. Постепенно, мудно. Бяхме вкочанени – прозорецът на хола бил оставен отворен и през него навалял половин метър сняг. С момчетата се спогледахме – всички бяхме с огромни бради, като магьосника Гандалф от „Властелина на пръстените“. На екрана Нургюл изглеждаше някак състарена. Около нея тичаха две момичета и є искаха 10 лв. за училище, а Горячкина стана от шахматната дъска, за да сложи биберон в устата на някакво бебе. Нейно ли беше, внуче ли имаше – никой не знаеше.
– Малко рокадо – обяви коментаторът.
– Чудесно – обади се тъщата – влизаме в мителшпила. Играта набира скорост.
Калин ВАСИЛЕВ
