Едно  момче от квартала, с което преди години играехме баскетбол, се появи  след години на игрището. Разбра се, че учил в Китай,  и след два дни ми каза:

– Бате Цецо, имам само добри спомени от теб и искам да ти подаря един изкуствен интелект, да си имаш за спомен от мен, защото се връщам в Китай и кой знае кога пак ще дойда.

Аз се опъвах, защото не съм по новостите, хеле пък техничар, но нали е за спомен и момчето ми даде нещо, колкото транзисторен апарат от едно време. Обясни ми:

– Това е изкуственият интелект  „Пешо“. Кръстил съм го в памет на любимия ми дядо.

Взех интелекта и го бях забравил в един шкаф, но  случайно го намерих и реших да го пробвам.

– Пешо – рекох му, – може ли да ми напишеш едно тъжно стихотворение?

– Без проблеми – отвърна Пешо и почна да рецетира с метален, ала топъл глас:

„Жесток корсар е самотата,

ограбва златните дублони на душата.“

– Не е лошо, но е кратко.

– Мога и поема или роман. Щом искаш нещо дълго.

– А, не. Няма кой да ги чете и ще вземеш да се обидиш.

– Не съм такъв интелект – отвърне Пешо.

Вечерта го пробвах на телевизионните предавания. Ей, всички отговори ги изстрелваше като картечница.

– Да те взема с мен, да отидем в някое шоу и да им оберем мангизите?

– Не е честно. Не е морално. Не може.

Като  каза това за честта и морала,  разбрах, че наистина не е човек, а изкуствен интелект.

– Можеш ли да лекуваш? – попитах го един ден.

– Поставям абсолютно точни диагнози и давам препоръки, но операции още не мога да правя.

– Добре, Пешо. Каза ми миналата седмица  един ортопед, че ставата ми на левия крак била поизносена и се нуждаела от смяна, а аз все пак съм само на четиридесет и осем години, ненавършени.

Пешо помоли да го поставя  на ставата и след минута оповести:

– Абсолютно нищо ти няма!

– Тогава защо? – наивно попитах.

– Защото ортопедът  ще вземе добри пари от касата, а  той две  деца в чужбина студенти има.

Дотук добре, но не се сетих за какво друго може да използвам изкуствения интелект Пешо, дори мислех да го подаря на баджанака, но онзи  ден на събранието на входа се оказа, че никой не иска да бъде нито домоуправител, нито касиер… Нещата отиваха  към зловещ изход, общината да ни назначи частна фирма, която нямаше  да минава по апартаментите и да ни моли да си платим като стария касиер, ами щеше да ни кара да ходим на другия край на града, в луксозния є офис, и да си плащаме като попове – и то солидни суми.

Тогава се сетих и  оповестих, че се наемам с тази работа. Всички се учудиха, но аз знаех, че изкуственият интелект Пешо ще изчислява и пресмята всичко. И нещата се получиха. Сега обитателите на нашия входа плащат на мен, а работата върши Пешо.

Затова мога да ви кажа спокойно: Изкуственият интелект улеснява, но трябва да е в добри ръце, защото ако попадне в ръцете  на  Пенчев от втория етаж, той веднага ще иска да му прави ракия, да му принтира кисели краставички и да пише от негово име в сайтовете за запознанства на самотни жени, а това  не трябва да се допуска.

Валери Какачев