– Професор С., моля, представете се на аудиторията. Ето, нашите студенти знаят вече да броят до десет и дори могат да си пуснат компютъра сами, и то само благодарение на Вас.

– Разбира се, това е световна новина и изключително постижение, което постигнах с много труд. И мен броенето ме затрудняваше, като бях студент, а колегата ми математик още прави грешки, когато е преуморен, но както той каза, „Такъв е животът“, и си пожелава нови успехи в науката.

– Професор С., а кога студентите Ви ще почнат да разбират това, което четат?

– Е, немерената реч наистина е по-трудна от мерената, но все още правим експерименти за постигането и на този феномен. Разбира се, по-приятно е да пиеш кафе с някоя глупава студентка, отколкото да є обясняваш условията на задачата.

– А как различавате коя е глупава и коя не?

– Не е особено трудно. Първо я пускам на издирване и за всеки случай я изпращам на доктор и ако и тогава не се научи да брои до пет, учтиво я моля да си плати таксите за следването и да продължи в някой друг университет. Така много от талантливите ми студенти станаха докторанти и професори.

– Наистина ли броят до пет?

– Поне така се надявам.

Евелина Кованджийска