В брой 6 на списание „Култура” прочетох нещо по повод 400 години от рождението на Блез Паскал:
„Имаше един човек, който на дванадесет години с пръчици и колела създаде математиката; на шестнадесет написа най-учения трактат за конусите от древността до наши дни; на деветнадесет превърна в машина една напълно умозрителна наука; на двадесет и три доказа явленията на тежестта на въздуха и обори едно от най-големите заблуждения на старата физика; човек, който във възрастта, когато другите хора едва започват да се раждат, вече обходил от край до край кръга на човешките науки, осъзнал тяхната нищожност и се обърна към религията; от този миг до смъртта му, настъпила в тридесет и деветата му година, непрестанно боледуващ и страдащ, той установи езика, говорен от Расин и Бюске, зададе образец на най-съвършено остроумие, както и на най-силното разсъждение; и накрая, в кратките промеждутъци между болестите разреши един от най-трудните проблеми на геометрията и нахвърли на късове хартия мисли, идващи толкова от Бога, колкото от човека: името на този ужасяващ гений беше Блез Паскал”.
Цитатът е от Шатобриан, ама не онзи, който се сервира в скъпи ресторанти и в порция за двама.
Да оставим Паскал и да погледнем около нас. Питам дванайсетгодишно момиченце, нагласено в розово като кукла барби, къде учи. „Не знам” – отвръща куклата. „А къде живееш?” „Не знам.” Не знае името на квартала, улицата и номера на блока. Не знае как се казва училището и къде се намира. И няма защо да го учи – „Мама ме води, мама ме взима”. Иначе има профил във Фейсбук.
Нейната приятелка, на същата възраст, е по-информирана: „Уча в училище „Веселин Ханчев”. Питам: „Кой е Веселин Ханчев?” „Будител!” – уверено отвръща другата кукла.
На дванайсет Паскал с пръчици и колелца създал математиката. На дванайсет днешните деца си създават само профили във Фейсбук.
На трийсет и девет Паскал си отишъл от света, след като оставил достатъчно доказателства за своя гений.
До трийсет и деветата си година днешният български Паскал живее с родителите си и се прехранва от техните пенсии.
Е, каква реформа в образованието да направим, кои автори да отпаднат от задължителния списък и кои да добавим, че днешният Паскал да се доближи поне малко до прадядо си отпреди 400 години?
Михал Мишковед
